Начало » Статии » Здравословно хранене » Могат ли диетите да бъдат опасни и как да се храним, за да отслабнем?

Могат ли диетите да бъдат опасни и как да се храним, за да отслабнем?

Send Email

Една от най-опасните съвременни епидемии, за които като че ли не се говори достатъчно, е затлъстяването. Броят на хората с наднормено тегло и затлъстяване в световен аспект се увеличава непрекъснато, а много от тях не намират правилното решение на проблема.

Съвременното информационно общество превърна достъпа до всякаква информация във въпрос на секунда. А развитието на традиционните и социалните медии наложи изграждането на образа на популярни личности с изваяни тела, на които масово да искаме да подражаваме. И въпреки че  донякъде този имидж е изкуствено постигнат с пластични операции, стероиди, или с други средства, всеки би искал да изглежда така. Точно това е причината да съществуват толкова много различни системи и режими за отслабване. Дали обаче някои от тях могат да бъдат универсални? Носят ли диетите само ползи, или съществуват сериозни рискове за здравето и какви? Това са жизнено важни въпроси, на които ще отговорим в поредица от няколко статии.

Най-разпространените диети можем да разделим най-основно на две групи - диети с ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на мазнини, така наречената кетогенна диета; и  диети с високо съдържание на въглехидрати и ниско съдържание на мазнини. Днес ще ви обясним подробно какво представлява т.нар. кето диета. 

Кетогенни диети 

Въглехидрати, белтъчини и мазнини

Напоследък популярност придоби кето диетатата, залагаща на три основни макронутриента – въглехидрати, белтъчини и мазнини. За да разберете как действа диетата, трябва първо да обясним тяхната роля за организма.

Въглехидратите се разграждат в червата до глюкоза, абсорбират се от клетките, след това навлизат в черния дроб. Глюкозата, която е останала излишна по време на този процес, се съхранява като гликоген и се препраща към мозъка. Глюкозата е основно гориво за мозъка, както и за други тъкани и органи.

Белтъчините се разграждат до аминокиселини, метаболизират се и се използват за възстановяването на тъканите, за образуването на хормони, антитела, ензими. Много важен детайл обаче е, че ако количеството аминокиселини е повишено, това няма да направи мускулите по-големи. Излишните аминокиселини ще се метаболизират до азотен остатък  и ще се изхвърлят от организма. Някои от тях могат да се използват за образуването на глюкоза, ако не се консумират достатъчно въглехидрати, или по-лошо - да се складират като мазнина.

От своя страна, мазнините се разграждат в храносмилателната система до мастни киселини. Те преминават в кръвта и могат да се складират в мускулните и в чернодробните клетки. Характерно за мазнините е, че те могат да абсорбират някои нужни хранителни вещества, да произвеждат важни хормони и да подпомагат поддържането на топлината на тялото. В случай обаче, че има излишък на мазнини, той се натрупва като запас за енергия по различни части на тялото. Сигурно вече се досещате, че тези натрупани запаси са предимно в коремната област, талията и ханша.

Какво представлява кетогенната диета?

Терминът „кетогенна диета“ е въведен за първи път от д-р Ръсел Уайлдър през 20-те години на миналия век. По това време той започва да използва успешно този начин на хранене, прилагайки го като лечение на деца с епилепсия.

В продължение на почти десетилетие кетогенната диета е заемала място в медицинския свят като начин за лечение на детска епилепсия и е била широко използвана. Нейната популярност спира обаче с въвеждането на антиепилептичните лекарства.

Възраждането на кетогенната диета като формула за бързо отслабване е сравнително нова концепция, която на пръв поглед се оказва доста ефективна. Но дали това е така наистина?

Кетогенната диета включва драстично намаляване на въглехидратите до по-малко от 50 г на ден и рязко увеличаване на мазнините и протеините. След няколко дни с такъв режим на хранене, се повишават и нивата на кетонните тела в тялото, човек изпада в т.нар. кетоза. Това състояние обаче в реалния живот се случва единствено в ситуация на оцеляване в екстремни условия. 

По принцип въглехидратите са основният източник на производство на енергия в телесните тъкани. Кето диетата налага недостиг на въглехидрати, тъй като приемът им е под 50 г на ден. Това води до намалено производство на инсулин и тялото преминава в катаболно състояние. Гликогенните запаси се изчерпват, започват да текат определени метаболитни промени. А при ниска наличност на въглехидрати в телесните тъкани се стартират два метаболитни процеса влизат: глюконеогенеза и кетогенеза. 

Глюконеогенезата е ендогенно производство на глюкоза в организма, най-вече в черния дроб, предимно от млечна киселина, глицерол и аминокиселините аланин и глутамин. Когато наличността на глюкозата спадне допълнително, ендогенното й производство вече не е достатъчно за нуждите на организма. Тогава започва процесът на кетогенеза, който да осигури алтернативен източник на енергия под формата на кетонови тела.

Кетоновите тела заместват глюкозата като основен източник на енергия. По време на кетогенезата, поради ниската обратна връзка с глюкозата в кръвта, стимулът за секреция на инсулин също е нисък, което рязко намалява стимула за съхранение на мазнини и глюкоза. Но това се случва, само ако храненето е ниско калорично. Известно е, че мастните киселини са също инсулинотропни, особено наситените сортове. Колкото по-наситена е мастната киселина, толкова по-голяма е глюкозо-стимулираната секреция на инсулин. Стеаратът, например, който се намира основно в животинските храни и какаовото масло, предизвиква три пъти повече инсулин отколкото линолеатът от растенията.

В резултат от тези процеси, мастните киселини се метаболизират до ацетоацетат, който от своя страна по-късно се превръща в бета-хидроксибутират и ацетон. Тези основни кетонови тела се натрупват в организма, а това метаболитно състояние се нарича „хранителна кетоза“. Докато тялото е лишено от въглехидрати, метаболизмът остава в кетогенно състояние. Така сред рисковете, които кето диетите носят, като основен се очертава нарастването на броя на кетонните тела, а това е изключително токсично за организма. 

Рискове за здравето

Освен че не е устойчива, тази диета не може да се практикува дълго време, защото може да доведе до сериозни последици за здравето. Дехидратиране на клетките, трупане на плаки по кръвоносната система, повишаване на риска от инфаркт и инсулт, камъни в бъбреците, дисбактериоза в чревния тракт, натоварване на черния дроб, тежки дефицити на витамини и минерали, ендокринни, метаболитни и автоимунни заболявания, усложняване на диабета - и още много, много други рискове за здравето могат да се появят след кетогенната диета. Ако това не е достатъчно, ще добавим, че тези режими водят до цялостно състаряване на организма, а диетите с ниско съдържание на въглехидрати са свързани със значително по-висок риск от смъртност от всякакъв тип. Или както обобщава д-р Димитър Пашкулев, лекар и специалист по природна медицина в Център за здравословен живот Vita Rama, „Резултатът от кетогенните диети за отслабване е, че в началото сме дебели и здрави, след това сме слаби и болни, а накрая сме дебели и болни“. 

Очаквайте и следващата ни статия, в която ще ви разкажем детайлно за видовете кетогенни диети и най-важното - защо дават видим резултат, но за кратко време. А междувременно, не забравяйте - екипът на Vita Rama винаги е на ваше разположение за всичко, свързано с вашето здраве, тонус и хармония!

Прочетете повече по темата:

Здравословни програми за детокс, отслабване и почивка

Правилното здравословно хранене е това, което дава резултати

Храни, които въздействат благоприятно за отслабване

Как отслабнах с 50 кг

Здравословно отслабване



Send Email