Имунен буквар

Send Email

Колко е важна имунната система?

Имунитетът е основната линия за защита на организма от микроорганизми, чужди тела, видоизменени клетки. Той е изключително важен, но и труден за осмисляне дори и от съвременната наука, която още изследва неизброимите му лабиринти.

Информационното пространство е препълнено с добавки, техники и процедури, претендиращи, че ще регулират имунната система. В най-добрия случай тези твърдения са силно преувеличени. Перфектната имунна система предполага до голяма степен и много добро общо здраве, което се постига само чрез цялостни мерки за здравословен начин на живот чрез индивидуални методи и средства. 

Отделни природни продукти или дори лекарства и ваксини могат да постигнат различни ефекти, но те няма да направят организма като цяло по-здрав. Един или друг проблем ще го очаква в недалечно бъдеще. Затова вместо да се надяваме на бързите и лесни „решения“ на проблема и после да се разочароваме от тях, нека разгледаме доказалите се подходи, съчетаването на които ще ни приближи най-сигурно до оптималните резултати.

Ранна профилактика

Генетичните основи на имунитета на незаченатото дете се определят от съответните дадености на самите родители, но последващите влияния на средата и начинът на живот имат по-голямо значение. Затова начинът на живот трябва да се регулира колкото се може по-рано при бъдещите родители. Програмата-минимум за пренатална превенция трябва да започне поне 6 месеца преди зачеването.

Освен общото регулиране на начина на живот, при необходимост могат да се направят и по-задълбочени пречиствания на организма или специализирани лечения, за които обаче е възможно да има противопоказания, така че ви препоръчваме консултация със специалист.

Следва периодът на бременността, през който е важно да се намери точният баланс между комплексните грижи за жената и детето едновременно и избягването на хранителни и други излишъци, които не биха им се отразили добре. Ако бременната жена има алергии или непоносимости, съответните продукти трябва да се сведат до минимум, както и вредната околна среда.

В периода на кърменето са необходими специални грижи за хранителния, двигателен и психоемоционален баланс на майката, за да се задържи максимално продуцирането на мляко, което до 3-годишна възраст е най-добрата храна за бебето – тя му носи не само нутриенти, но и предпазващи имунни тела. По време на бременността и кърменето често са полезни определени добавки, които балансират майчиния организъм, а през кърмата преминават и в детския. Важно е те да бъдат индивидуално определени като вид и дозировка, макар че най-често се касае за:

След това, в периода на детството в основни линии са валидни препоръките, дадени по-долу  за възрастните.

Хранене и храносмилане

Образуването на имунните защитни фактори изисква нормално, но не прекалено количество белтъчини. Дозираното нископротеиново хранене или разтоварване повлиява благоприятно имунитета, поради общите процеси на пречистване и преустройство в организма. Но твърде дългите и/или често повтарящи се лишения имат обратен ефект. От своя страна, претоварването – особено с животински белтъчини – затормозява имунните функции или качествено ги променя. Последното се свързва с отключването на алергия, автоимунно или злокачествено заболяване.

За мазнините важи правилото „високо качество и пестеливо количество“, като за предпочитане са цялостните продукти, вместо изолираните от тях масла. Каквито и да било преработки на високомазнинните продукти – особено пържене и печене на висока температура – водят до вредни химични промени. Това не просто причинява дразнения на храносмилателните лигавици, но и общи проблеми – сърдечносъдови, обменни, туморни. Набавянето на Омега-3 мастни киселини често не е достатъчно при натуралните диети, тъй като повечето храни са бедни на тези жизненоважни за целия организъм нутриенти.

Рибата и рибеното масло не са задължителни опции – още повече, че качеството им все повече е под въпрос. Ако имаме нужда от висши Омега-3 (DHA и EPA), добри заместители са водораслите и екстрактите от тях; но и достатъчни количества от „низшите“ Омега-3, т.нар. ALA, извлечени от семената от лен и чиа, също са подходящи. 

Въглехидратите дават основните енергийни молекули за целия организъм, включително и за имунните клетки. Препоръчва се 70–80% от дневното меню да е съставено от плодове, зеленчуци и зърнени храни. Те са натуралните, нерафинирани източници на усвоими въглехидрати, богати едновременно на пречистващи фибри, пребиотици за чревната флора, витамини, минерали и антиоксиданти. Освен да въведем в организма това, което му е нужно, би следвало да се погрижим още и то да бъде добре усвоено. Храненето в спокойна обстановка, доброто дъвчене, кратката почивка (може в седнало положение) след ядене, правилното дневно разпределение на порциите – лека закуска, основен обяд и ранна вечеря – помагат това да се случи.

Билки и добавки

Основен принцип при тяхната употреба е задълбочената предварителна преценка на индивидуалното състояние. Необходимо е да се знае какви съставки човек приема чрез храната и как ги изразходва – според неговата трудова и извънтрудова активност, както и според особеностите на храносмилателното и общото му здраве.

Например:

Всяко едно от тези незаменими за тялото, включително за имунитета, вещества може да има по-голям или по-малък потенциал като добавка. Лошото храносмилане може да се подобряви от диетичните мерки, но добавките с ензими и пробиотици също не са за подценяване в редица случаи. От билките, под формата на чай или трайни твърди/течни форми са масово полезни по-леките имунорегулатори, като ехинацея, бял равнец, коприва, шипки, тревист или дървесен бъз и др. Такива са и голяма част от билковите подправки и гъбите (гъба чага е достатъчно добър и по-евтин вариант от азиатските и американски гъби). По-силно действащите растения, например, котешки нокът, алое, мравчено дърво (пау д‘арко), лаконос, бучиниш, хидрастис и т.н., както и някои твърде активни микроелементи, имат странични ефекти, затова се прилагат задължително под контрола на специалист. Някои от тях всъщност са безопасни като хомеопатични препарати, цветни есенции или шуслерови соли, но в значителни количества не са безопасни. Затова те не трябва да се използват като хранителни добавки за самолечение.

Режим на работа и почивка

Отдавна е известно колко са полезни ранните лягане и ставане, редуването на видовете дейност – умствена, физическа и ангажираща различните сетива и емоциите. Непълното нощно възстановяване, ако се повтаря многократно, е сред основните рискови фактори за болестите на цивилизацията, включително имунни дисбаланси. Освен преките му вреди, то ни изкушава да „компенсираме“ чрез стимуланти сутрин и успокояващи вечер. А те само маскират истинските причини за лошия сън и подвеждат към продължаване на изтощаващите навици. Но между крайностите на преумората и мързела все пак съществува „златна среда“, на основата на различните здравословни мерки.

Физически и дихателни упражнения

Някои от тях са общодостъпни и полезни, например, източните и западни техники за раздвижване, разтягане, дишане и релаксация – комплексите за начинаещи. Те прекрасно допълват по-обичайните физически активности, свързани с бита и професията, ходенето, лекото бягане, дозираното натоварване с тежести във фитнеса. Прекаляването с тях може да има обратен ефект, или да предизвика спад в имунната система. Но не е виновно само претоварването като директен фактор – изискванията за баланс в общия и хранителния режими стават по-високи и комплексни, така че често пъти са трудни за постигане.

Използване на природните фактори

Умереността е основен принцип и тук – закаляване, но без прекаляване! Много хора са изнежени и не могат да станат моржове за няколко седмици. Но когато се започне с въздушни и не много студени водни процедури и се излиза сред природата при хубаво време, ходи се бос по слънчеви полянки или по бреговата ивица на водни басейни – това са достатъчно мощни оздравителни фактори. А при не толкова благоприятно време, компенсиращи мерки са санирането на жилището, отглеждането на саксии с лечебни растения (например здравецът разпръсква своите целебни фитонциди на десетки метри), пълни или частични вани, обтривания с минерални разтвори и т.н.

Съвременни конвенционални методи

В исторически план преди два-три века се забелязва по-значимо разделение между школите на природната и академичната медицина. Първата продължила да държи на безопасните природни средства, а втората се концентрирала върху ефектното, невинаги безвредно овладяване на острите и тежки състояния, и заглушаването на болестните признаци при хората, които не желаят да променят начина си на живот.

И тъй като последните силно преобладавали, това довело и до превес на конвенционалните способи. Едно от последствията е прогресивното влошаване на общото здраве, особено по отношение на неслучайно увеличаващите се „болести на цивилизацията“ – нервно психични, сърдечносъдови и имунозависими.

Радващи в днешно време са признаците на ренесанс по отношение на природосъобразните методи и средства. Това обаче не означава пълно зачеркване на съвременните медицински постижения. Просто те следва да се оставят на собствената им адекватна територия, т.е. за „закърпване“ на някои сериозни проблеми – такива, за които няма време или е твърде късно да се включат постепенно действащите естествени методи и средства. Ако последните наистина се ползват оптимално, няма да е далече денят, в който десетки пъти по-малко лекарства, ваксини, облъчвания и операции ще бъдат реално необходими. 

Психорегулиращи мерки

Психоневроимунологията ни обяснява умереното въздействие на настроението върху защитните системи на тялото. Тя препоръчва не „епруветъчното“ изолиране от всякакви източници на напрежение, а тяхното хармонизиране и главно – промяната на начина, по който им се реагира.

Дори само няколко минути редовни индивидуални регулиращи практики сутрин и вечер могат да са много полезни, ако се правят. Те намаляват натрупванията на стреса в подсъзнанието, но без да ги предотвратяват. Нужно е периодично – поне един ден в седмицата и по 1–2 седмици два пъти годишно – да посвещаваме на по-интензивни индивидуални и групови методи.

Имаме нужда не само от релакс, но и от психотрансформация. И тук стои един често подценяван, но съществен детайл – не само негативно преживяваните емоции трябва да се пречистят, а и приятните да се хармонизират и повдигнат на по-високо равнище. В противен случай резултатите ще бъдат временни. В днешно време наслаждаването на баналните удоволствия много лесно преминава една допустима граница и води до многобройни здравни и други проблеми. Психолозите и мъдреците сочат като по-висша форма на щастието удовлетворението от обществено значима кауза, както и блаженството, хармонизиращо ни с природата и духовните ценности.

Статия от д-р Пашкулев за списание Йога за Всички

Свързани публикации

108 билки, подправки и добавки, подходящи за студените сезони

108 билки, подправки и добавки, подходящи за студените сезони

Създадени за по-топъл,  субтропичен климат,  живеещите в средните и студени райони все още страдат от раздялата със своите корени в районите с по-висок топлинен комфорт. Това...

  повече »  


Send Email