Имунен буквар

Send Email

Имунитетът е основна линия за защита на организма от микроорганизми, чужди тела видоизменени клетки. Колкото е и важен той, толкова е и труден за осмисляне – дори и от съвременната наука, която още изследва неизброимите му лабиринти. Информационното пространство сега е препълнено с претенции за регулиране на имунната система чрез отделни и то обикновено с шаблонно приложение – добавки, техники, процедури. В най-добрия случай тези твърдения са силно преувеличени. Перфектната имунна система предполага до голяма степен и много добро общо здраве, което пък се постига само чрез цялостни мерки за начина на живот и индивидуални методи и средства. 
За различните ефекти работа могат да свършат отделни природни продукти или дори лекарства и ваксини. Но те няма да направят организма като цяло по-здрав. Един или друг проблем ще го очаква в недалечно бъдеще. Затова вместо да се надяваме на бързите и лесни „решения“ на проблема и после да се разочароваме от тях, нека разгледаме доказалите се подходи, съчетаването на които ще може да ни приближи най-сигурно до оптималните резултати.

Далечна профилактика

Генетичните основи на имунитета на незаченатото дете се определят от съответните дадености на самите родители, но дори по-значителни са последващите влияния на средата и начина на живот. А последният би следвало да се регулира колкото се може по-рано при бъдещите майка и баща; програмата-минимум за пренаталната превенция би следвало да започне поне 6 месеца преди зачеването. Освен общо регулиране на начина на живот, при необходимост могат да се направят и по-задълбочени пречиствания на организма или специализирани лечения, за които обаче е възможно да има противопоказания или просто да не достигне време. Консултацията със специалист в това отношение определено е препоръчителна. Следва периодът на бременността, през който е важно да се намери точният баланс между комплексните грижи за жената и детето едновременно и избягването на хранителни и други излишества, които не биха им се отразили добре. Ако бременната има алергични или други непоносимости, редно е съответните продукти да се сведат до минимум, както и общите вредности от околната среда. През периода на кърмене са необходими специални грижи за хранителния, двигателен и психоемоционален баланс на майката, за да се задържи максимално продуцирането на мляко, което до 3-годишна възраст си остава най-добрата преобладаваща храна за бебето – тя му носи не само нутриенти, но и предпазващи имунни тела. И през бременността, и по време на кърменето често са полезни определени добавки, които балансират майчиния организъм, а през кърмата преминават и в детския. Важно е те да бъдат индивидуално определени като вид и дозировка, макар че най-често се касае за:

И вече идва ред на по-нататъшното отглеждане през детството, когато в основни линии са валидни дадените по-долу препоръки за възрастните.

Хранене и храносмилане

Образуването на имунните защитни фактори изисква нормално, но не прекалено количество белтъчини. Дозираното нископротеиново хранене или разтоварване повлиява благоприятно имунитета, поради общите процеси на пречистване и преустройство в организма. Но твърде дългите и/или често повтарящи се лишения имат обратен ефект. От своя страна, претоварването – особено с животински белтъчини – затормозява имунните функции или качествено ги променя. Последното се свързва с отключване на алергия, автоимунно или злокачествено заболяване.

За мазнините важи правилото „високо качество и пестеливо количество“, като за предпочитане са цялостните продукти, вместо изолираните от тях масла. Каквито и да било преработки на висомазнинните продукти – особено пържене и печене на висока температура – водят до вредни химични промени. Това не просто причинява дразнения на храносмилателните лигавици, но и общи проблеми – сърдечносъдови, обменни, туморни. Набавянето на омега-3 мастни киселини често не се подразбира при натуралните диети, а повечето храни са бедни на тези жизненоважни за целия организъм нутриенти. Рибата и рибеното масло не са задължителни опции – още повече, че качеството им все повече е под въпрос. Ако се има предвид висши омега-3 (DHA и EPA), добри заместители са водораслите и екстрактите от тях; но и достатъчни количества от „низшите“ омега-3, т.нар. ALA, могат да свършат работа – основните им извори са семената от лен и чиа.

Въглехидратите дават основните енергийни молекули за целия организъм, в това число и за имунните клетки. Препоръчва се 70–80% от дневното меню да е за сметка на плодовете, зеленчуците и зърнените храни. Те са натуралните, нерафинирани източници на усвоими въглехидрати, като са богати едновременно на пречистващи фибри, пребиотици за чревната флора, витамини, минерали и антиоксиданти. Освен да въведем в организма това, което му е нужно, би следвало да се погрижим още и то да бъде добре усвоено. Храненето в спокойна обстановка, доброто дъвкане, кратката почивка (може в седнало положение) след ядене, правилното дневно разпределение на порциите – лека закуска, основен обяд и ранна вечеря – помагат това да се случи.

Билки и добавки

Основен (и за жалост рядко прилаган) принцип при тяхната употреба е задълбочената предварителна преценка на индивидуалното състояние. Необходимо е да се знае какви съставки човек приема чрез храната и как ги изразходва – според неговата трудова и извънтрудова активност, както и според особеностите на храносмилателното и общото му здраве.

Например:

Всяко едно от тези незаменими за тялото, включително за имунитета вещества може да има по-голям или по-малък потенциал като добавка, според съответните обстоятелства. При лошо храносмилане основни за по-добряването му си остават диетичните мерки, но добавките от ензими и пробиотици също не са за подценяване при редица случаи. Що се касае до билките – под формата на чай или трайни твърди/течни форми – масово полезни са по-леките имунорегулатори, като ехинацея, бял равнец, коприва, шипки, тревист или дървесен бъз и др. Такива са и голяма част от билковите подправки и гъбите (чага е достатъчно добър и по-евтин от азиатските и американски гъби вариант). По-силнодействащите растения, например котешки нокът, алое, мравчено дърво (пау д‘арко), лаконос, бучиниш, хидрастис и т.н., както и някои твърде активни микроелементи, си имат своите странични ефекти, затова следва да се прилагат под контрола на специалист. Някои от тях всъщност са безопасни като хомеопатични препарати, цветни есенции или шуслерови соли, но могат да са доста проблематични в значителни количества. На тази база те не са предвидени да се използват като хранителни добавки – особено за самолечение.

Режим на работа и почивка

Отдавна известни, но не и редовно прилагани, са принципите за ранно лягане и ставане, както и редуването на видовете дейност – умствена, физическа и ангажираща различните сетива и емоциите. Непълното нощно възстановяване, ако се повтаря многократно, е сред основните рискови фактори за болестите на цивилизацията, включително имунни дисбаланси. Освен преките му вреди, то ни изкушава да „компенсираме“ чрез стимуланти сутрин и успокояващи вечер. А те само замаскират истинските причини за лошия сън и подвеждат към продължаване на изтощаващите навици! Но между крайностите на преумората и мързела все пак съществува „златна среда“, върху основата на която различните здравословни мерки разгръщат истинския си потенциал.

Физически и дихателни упражнения

Някои от тях са общодостъпни и полезни – например източните и западни техники за раздвижване, разтягане, дишане и релаксация – комплексите за начинаещи. Те прекрасно допълват по-обичайните физически активности, свързани с бита и професията, ходенето, лекото бягане, дозираното натоварване с тежести във фитнеса. Прекаляването даже с тези практики, какво остава за напредналите комплекси в каквато и да е система, отново може да има обратен ефект, включително да предизвика спад в имунната система. И не само претоварването като директен фактор е виновно – изискванията към баланс в общия режим, както и към хранителния и добавъчен рацион стават по-високи и комплексни, така че често пъти не се оптимизират.

Използване на природните фактори

Умереността е основен принцип и тук – закаляване, но без прекаляване! Мнозина от нас са болнаво изнежени и няма да могат да станат моржове за няколко седмици. Но когато се започне с въздушни и не много студени водни процедури и при хубаво време се излиза сред природата, ходи се бос по слънчеви полянки или по бреговата ивица на водни басейни – това са достатъчно мощни оздравителни фактори. А при не толкова благоприятно време компенсиращи мерки са санирането на жилището, отглеждането на саксии с лечебни растения (например здравецът разпръсква своите целебни фитонциди на десетки метри), пълни или частични вани или обтривания с минерални разтвори и т.н.

Съвременни конвенционални способи

В исторически план преди два-три века се забелязва по-значимо разцепване между школите на природната и академичната медицина. Първата останала да държи на безопасните природни средства, докато втората се концентрирала върху ефектното, но невинаги безвредно, овладяване на острите и тежки състояния, и върху заглушаването на болестните признаци при хората, които не желаят да променят своя живот. И тъй като последните силно преобладавали, това дало силно рамо за преобла-даване на конвенционалните способи. Едно от следствията е прогресивното влошаване на общото здраве, особено по отношение на неслучайно увеличаващите се „болести на цивилизацията“ – нервнопсихични, сърдечносъдови и имунозависими. Радващи в днешно време са признаците на ренесанс по отношение на природосъобразните методи и средства. Това обаче не означа пълно зачеркване на съвременните медицински постижения. Просто те следва да се оставят на собствената им адекватна територия, т.е. за „закърпване“ на някои сериозни проблеми – такива, за които няма време или е твърде късно да се включат постепенно действащите естествени методи и средства. Ако последните наистина се ползват оптимално, няма да е далеч денят, когато десетки пъти по-малко лекарства, ваксини, облъчвания и операции ще бъдат реално необходими. И дълг на всеки медик и на всеки човек, съпричастен към здравословната кауза като общочовешка ценност, е да помогне според своите възможности за приближаване към тази достойна цел

Психорегулиращи мерки

Психоневроимунологията ни дава разбиране за едно умерено въздействие на настроението върху защитните системи на тялото. Тя препоръчва не „епруветъчното“ изолиране от всякакви източници на напрежение, а тяхното хармонизиране и главно – промяна на начина, по който им се реагира. Дори само няколко минути индивидуални регулиращи практики сутрин и вечер могат да са много полезни, ако се правят редовно. Но те само намаляват, без да предотвратяват натрупванията на стреса в подсъзнанието. Нужно е периодично – поне един ден в седмицата и по 1–2 седмици два пъти годишно – да посвещаваме на по-интензивни индивидуални и групови методи. Желателно е не само релакс и катарзис да преобладават по това време, но да се включат и способи за психотрансформация. И тук стои един често подценяван, но съществен детайл – не само негативно преживяваните емоции следва да се пречистят, а и приятните да се хармонизират и повдигнат на по-високо равнище. В противен случай резултатите ще бъдат временни. В днешно време наслаждаването на баналните удоволствия много лесно преминава една допустима граница и съответно води до многобройни здравни и други проблеми. Психолозите и мъдреците сочат като по-висши от удоволствието форми на щастието удовлетворението от определена обществено значима кауза, както и блаженството, хармонизиращо ни с природата и духовните ценности.

Статия от д-р Пашкулев за "списание Йога за Всички"

Свързани публикации

Д-р Пашкулев за здравето и здравословното хранене

Д-р Пашкулев за здравето и здравословното хранене

Интервю с д-р Димитър Пашкулев , лекар, специалист по интегрална природна медицина и част от екипа на Лечебен център Vita Rama. 1. Д-р Пашкулев какво е вашето определение за здраве?...

  повече »  
Пресните есенни храни

Пресните есенни храни

Повечето от  нас дотолкова са свикнали с готовите, консервирани и сурови, но престояли  продукти, че има опасност да пропуснат уникалния шанс, който ни дава есента. А това е...

  повече »  
Д-р Пашкулев: Пречистването - единен и многостранен процес

Д-р Пашкулев: Пречистването - единен и многостранен процес

Oт какво има нужда човешкият организъм, за да бъде здрав? В нашето модерно общество битува схващането, че за да е здрав човек той има нужда само от определени хранителни вещества, но...

  повече »  


Send Email