Мазнините – полезни или вредни

Tweet

Статията е обновена на: 24.07.2021 г.

Мазнините са сред основните компоненти, присъстващи във всички храни. Те са съставени предимно от въглерод, водород и кислород, като се окисляват до въглероден диоксид, вода и кетонови тела, за да произвеждат енергия.

Основни свойства на мазнините

• Те са резервен енергиен източник;

• Източник са за синтезирането на някои хормони;

• Участват в усвояването на мастноразтворимите витамини А, D, Е и други;

• Предпазват от загуба на вътрешна топлина;

• Подпомагат нервните и мозъчни функции;

• Участват в поддържането на нужната телесна температура.

Мазнините са съставени предимно от мастни киселини и глицерол и се делят на два основни вида – наситени и ненаситени мазнини.

• Животинските мазнини съдържат предимно наситени мастни киселини.

• Растителните мазнини съдържат предимно ненаситени мастни киселини.

Чрез храната си набавяме мастни киселини, които не се синтезират естествено в организма, но са жизнено важни и незаменими. Тези есенциални мастни киселини са няколко вида – линолова (LA), линоленова (ALA), ейкозапентаенова (ЕРА), докозахексаенова (DHA) и арахидонова (АА).

LA е основният представител на Омега-6 маслата. Тя е жизненоважна и е от изключително значение за някои хормони, както и за здравите кожа и коса.

ALA е към групата но Омега-3 мастните киселини. Тя подпомага нервната и мозъчната дейност, подобрява кръвообращението и служи като източник на следващите мастни киселини.

EPA, DHA и АА се числят към т.нар. „висши“ Омега-3 и подпомагат мозъчната дейност и сърдечносъдовото здраве. Те предшестват образуването на вещества, които участват в регулирането на редица жизнени процеси – на тромбоцитите, в образуването на простагландините и други.

Основните есенциални мастни киселини са Омега-3 и Омега-6

Омега-3 мастните киселини се срещат по-често в животинските продукти, особено в рибеното масло, но и в някои растителни продукти като лена, чиата, конопа, орехите, тученицата и някои водорасли, в по-малко количество – в повечето зелени храни и в плодове като ягоди, малини и киви. При нормални функции на органите и правилно хранене, тялото преобразува ALA във висшите Омега-3.

Омега-6 мастна киселина се съдържа в много зеленчуци, плодове, ядки и семена, зърна и зародиши, както и в повечето животински продукти. Рядко е възможно да се получи недостиг от нея, но затова пък излишъкът измества по-дефицитните мазнини от групата на Омега-3 и затруднява тяхното усвояване.

Холестерол

Друг важен продукт на мазнините е холестеролът. Той се синтезира от тялото, но допълнително може да се натрупа от консумацията на животински мазнини. Холестеролът присъства в кръвта и в повечето тъкани в човешкото тяло, част е от клетъчните мембрани и е важен за нервната система. Надбъбречните жлези използват холестерола за произвеждането на кортикостероиди, които имат адаптивни и противовъзпалителни функции. Повишаването на холестерола в тялото обаче означава, че е настъпил някакъв възпалителен процес и има повишена киселинност.

Мазнините, които повишават нивото на холестерола в кръвта, се намират в тлъстото месо, сланината, яйчния жълтък, мазните млечни продукти, палмовото масло и повечето преработени мазнини.

Консумирането на голямо количество киселинообразуващи храни със сложни структури на мазнините и белтъчините (особено от животински произход), води до растеж на вредните бактерии, вируси и паразити, ендотоксини, образуват се доста вредни субстанции, когато са във високи стойности, като: TMAO, диоксин, диоксин подобни вещества, пестициди, хербициди, тежки метали, хормони, антибиотици, сиалова киселина, канцерогенни хетероциклични амини и много др. Резултатът е възпаление, дегенерация и смърт на клетките. Всички необходими здравословни мазнини за тялото присъстват в чистите цели и сурови семена и ядки, зърна, зеленчуци и плодове.

Екипът на Vita Rama препоръчва

• Никога не купувайте и не използвайте рафинирани или подложени на термична обработка мазнини, както и обработено краве масло. Полезните им свойства са силно намалени, в сравнение с пресните цялостни източници на мазнини; те освен това са пълни с химични консерванти, пестициди и хормони; повечето от тях бързо гранясват.

• Никога не гответе своята храна с мазнина. При нагряване, мазнините променят своята структура и образуват канцерогенни вещества, които вредят на храносмилателния тракт, черния дроб, бъбреците, действат пагубно на цялото тяло.

• Намалете или изключете напълно мазнините под формата на животински продукти и концентрирани мазнини като зехтин, шарлан и други олиа.

• Мазнините се усвояват най-добре със зеленолистни зеленчуци или с кисели плодове.

• Добър източник на мазнини са всички видове семена и ядки, както и авокадото, и маслините – тези храни препоръчваме да консумирате в умерени количества.

• Редовно употребявайте семена от лен, коноп или чиа, за осигуряване на основни ALA мазнини;

• Допълнителен източник на тази мастна киселина са зеленолистните зеленчуци – най-вече тученицата, копривата, спанакът и марулята.

• Ако подозираме лошо преобразуване на ALA във висшите Омега-3, можем да включим в менюто си водорасли или най-сигурно – да приемаме водораслова концентрирана добавка с гарантирано съдържание на DHA и EPA.

Не забравяйте, че човешкият организъм има нужда само от малки количества мазнини. Когато мазнината е в повече и особено ако се смесва с концентрирани белтъчини и въглехидрати, храносмилането и обмяната на веществата се забавят, а това пречи на усвояването на другите основни хранителни елементи. Затова употребявайте умерено мазнините!

Tweet