Есенното хранене: потребности, желания и допустими компромиси, част 1

 

Есента идва с много багри и ухания, а това включва и специални възможности за разнообразяване на нашата трапеза! Съчетаването на полезното с приятно – този винаги желателен дует – е с най-големи възможности да се случи именно през този сезон. Ето по-важните измежду актуалните и вкусни възстановители на организма и дарители на така необходимата ни за всички успехи в живота енергия:

Сладки и кисели плодове.

Натуралните захари са най-лесноусвоимия енергиен източник, а органичните киселини ги допълват с добро въздействие върху храносмилането и обмяната; фибрите пречистват и подхранват полезните чревни бактерии. Минерали, витамини, различно обагрени защитни антиоксиданти... Много от тези съставки се акумулират многомесечно в овощия като ябълка, круша, дюля, синя слива, грозде, къпина, нар, лимон, хинап и райска ябълка. Най-полезни са сурови – директно консумирани, в състава на плодове салати и шейкове. (Все пак, по-твърдите могат и да се варят или пекат.)

Кореноплоди и грудки.

Есента определено има „патент“ върху тяхното производство: обикновени и сладки картофи, моркови, цвекло, ряпа и репички, пащърнак, главеста целина и разни луковици. Съставът им е отчасти близък до този на сладките плодове, но повечето зеленчуци имат по-твърда целулоза, поради което, доколкото се ядат сурови, е добре да се нарязват на ситно или да се смилат. Известна част, особено при храносмилателни проблеми, е добре да се прави на сок и също да се вари на супа или пара; ако се пече, да е в цял вид и без мазнина. Лютите разновидности да се слагат по малко към храната или в състава на сосове.

Листни зеленчуци.

След пролетното им изобилие, есента предлага втори връх от наличие, който често се подценява, например на: марули, спанак, броколи, магданоз, листна целина, копър. В природата или в екологичната ви градина могат да бъдат набрани (отгледани от Гея) целебни треви, като коприва, щир, лобода, глухарче, врабчови чревца и др. Минималната дневна употреба на питомните листа да е около 100 грама (желателно в тях да са поне 3 вида), а дивите са по-силни и често 30-40 грама (общо от няколко вида) могат да свършат работа; желателно е, особено при някои заболявания, тези дози да се удвояват. Зелените храни притежават немалко белтъчини и минерали, но най-вече – активни фитохимикали, чрез които доказано снижават риска от „болестите на цивилизацията“ – сърдечно-съдови, инфекциозни, дегенеративни и т.н. Зелето и други зеленчуци могат да се направят на туршии (желателно с по-малко сол), умереното присъствие на масата на които помага на нашите „най-добри малки приятели“ – полезните микробчета в храносмилателния тракт.

Краставици, домати, тикви и тиквички.

Така наречените плодови зеленчуци са нискокалорийни и особено важни за напълняващите; те доставят минерали, пречистват и защитават структурно отделителните органи. Ако са качествени, могат да се употребяват в значителни дози и тогава чрез тях се поемат и доста фибри – естествените борци срещу запека, високия холестерол и тежките метали.

Пресни ядки и семена.

Много от тях могат да бъдат намерени сезонно в пресен или скоро изсушен вид – и тогава чрез правилно съхранение можем да ги запазим и задълго. Това са концентрирани храни и рядко имаме нужда от големи количества. Дългосрочни изследвания са правени с 25-30 г на ден и изводите са насърчителни – комплексните хранителни съставки като белтъци, натурални мастни киселини, минерали, витамини и фитохимикали балансират менюто ни, отдалечават набезите на атеросклерозата и усложненията й, повдигат имунитета, подхранват мозъка и т.н. (Да не забравяме обаче, че всяка полза, умножена по 5 или 10 като количество, се превръща в явна вреда!) Почти всички ядки (орехи, бадеми, лешници, ленено, тиквено и слънчогледово семе и др.), могат да разнообразяват менюто ни, а още по-леки натурални източници на мазнини са авокадото, натуралните маслини и кокосът (но с него не бива да се прекалява, поради преобладаването на наситени мазнини). Всички ядки и семена следва да се предпочитат сурови, изключение правят само кестените, които почти не съдържат мазнини и затова могат да се варят или пекат.

Автор: д-р Димитър Пашкулев