Есенното хранене: потребности, желания и допустими компромиси, част 2

Зърнени и бобови варива

Макар, че консумацията им е на дневен ред през цялата година, ако лятото ни е било предимно плодово-зеленчуково, следващият сезон предполага запасяване за зимата с разнoобразни съставки и обикновено тогава се увеличава и охотата ни за сготвени ястия. Съвременните данни и опитът на специалисти от цял свят все повече поставят под съмнение продуктите на меката пшеница и силно обработените, получени от нея, тестени продукти. За щастие, дори и другите видове пшеница, като твърда, лимец и спелта, се оказват по-добри, както и ръжта, ечемикът и овесът - макар че всичко изброено съдържа глутен (но той намалява при покълването на семената и при подквасването на хляба). Разбира се, не само имащите съответна непоносимост, но и всички ние разполагаме и с цяла плеяда от зърна и псевдозърна без глутен: просо, ориз, сорго, царевица, елда, киноа, амарант. Предварителното накисване на зърната улеснява сваряването и повишава усвояването на белтъци, нишестета, минерали и др.

Потребности

Реалните потребности от вещества за хората спокойно могат да бъдат задоволени чрез силно преобладаване на изброеното разнообразие от цели растителни храни. Евентуално плюс някои суперхрани и добавки. Животинските и рафинираните продукти следва, ако не да се изключат съвсем, то поне да се сведат до минимум.

Желания

Желанията обаче при съвременния човек все повече се отдалечават от истинските потребности на тялото. Това обикновено става още от ранна детска възраст, когато по-сладката бяла захар измества плодовете, пиците и чипсовете – зеленчуците и зърнените храни, изолираните мазнини – ядките и т.н. Определено е вярно, че за броени седмици при безкомпромисен подход е възможно вкусовете да се преустроят; но не всеки може или желае да подхожда към този въпрос със сериозността на пушача, на който се налага чрез бързо отказване от порока си, да оцелее при тежка диагноза. По принцип проработва и по-мекият вариант на преход: увеличаване постепенно дела на полезните продукти, като се намалява процентът на неподходящите. Паралелно е важно самите те да са в по-малко натоварващи форми, като се приготвят и консумират правилно.

Компромиси

Кои са тогава допустимите компромиси? Най-общо, да се разреди по време (например чрез спазване на постите) и да се намали количествено приемът на „извънсписъчните“ храни. Да се подбират по-екологични животински продукти, или те да бъдат нискомаслени (в мазнината им се натрупват най-проблематичните токсини); отделно месата и рибите да се варят, като се изхвърля първата им вода и после да се доваряват със зеленчуци и билкови подправки, като се сервират на обяда, с голяма сурова салата. При киселото мляко и кефира някои съставки стават по-лесно смилаеми и се образуват пробиотици. Маслото да не се обработва агресивно термично, да се предпочита суроватъчна извара пред сирене и кашкавал. Пчелните продукти, в разреден вид, са вкусово и съдържателно допълнение към менюто за неалергичните. Рафинираните брашна и захари, твърде соленото и „огнено“ лютото, безалкохолните и слабо алкохолните напитки да се включват пестеливо и разредено.

И още нещо важно: колкото сме по-здрави, толкова по-незабележимо тези неща ни вредят – организмът ни се справя преобладаващо, но все пак не бива да прекаляваме. А ако вече имаме сериозни оплаквания, за които и многократният ни опит е доказал, че ни влошават – по-добре е да пропускаме или разреждаме самите изключения. Нека да се ориентираме към природното разнообразие на гореизброените храни, чрез които есента ще се превърне за нас и в чудодейна лечителка!

 

Автор: Д-р Димитър Пашкулев