Начало » Статии » Холистичен подход » Най-добрата диета за опазване на околната среда

Най-добрата диета за опазване на околната среда

Send Email

Личен избор ли е начинът ни на хранене?

Ако кажем на някого, че това, с което се храни не е полезно за планетата, е много вероятно да ни се ядоса и да отвърне с: „Аз избирам моя начин на хранене и ти нямаш право да се бъркаш в това.“

Но това не е точно така. Начинът ни на хранене не е единствено личен избор. Всяка храна, която приемаме, има реални последствия върху хората около нас, околната среда, климата и бъдещето на планетата ни. Ние не сме отделени от света и всяко наше решение си има съответните последствия.

За съжаление много хора не осъзнават колко много вреди биват нанасяни на планетата в резултат на човешката дейност. Въздухът, водите и почвите са замърсени, горите се унищожават, животните се убиват и по всичко личи, че човечеството експлоатира природата и ресурсите ѝ прекалено много, а това никога не остава без последици.

Начинът по който се произвежда храна в днешно време е доста неефективен. Всяка храна изисква използването на ресурси и това има своето влияние върху околната среда. Но въпросът е в това докъде се простира това влияние и как ние, с помощта на знанието, което имаме, да направим най-добрия избор, без това да има трайни неблагоприятни последствия върху климата или нашето здраве.

Хранителната индустрия като екологичен проблем

Не е тайна за никого, че индустрията за производство на храни в глобален аспект е основно контролирана от шепа международни компании. Тези производители са толкова влиятелни, че въздействат пряко върху хранителните навици на населението и околната среда. Като последствие дребният земеделски търговец бива прогонен от земята си, а затлъстяването, световният глад и замърсяването на околната среда се увеличават непрестанно.
В крайна сметка в тази система печалбата винаги стои преди хората и планетата.

Статистиката сочи, че производството на храна допринася за приблизително 30% от глобалните емисии на парникови газове, заема около 40% от обработваемата земя и представлява 70% от световното потребление на вода.

Такива глобални промени в околната среда увеличават риска от необратими и катастрофални промени, съчетани с нарастваща смъртност, заболеваемост и несигурност на хранителните ресурси. Освен това световното население бързо се разраства и се смята, че до 2050 г. броят на хората на планетата ни ще достигне до 10 милиарда.

Световен глад и затлъстяване - съвременните глобални проблеми

Въпреки че произвеждаме достатъчно храна за всички, та дори и за нарастващото население, 840 милиона от глобалното население са недохранени и много от 7-те милиарда жители на нашата планета консумират храна с ниско качество. Също така се прогнозира, че до края на 2020 г. още 265 милиона души по света е вероятно да бъдат изтласкани до ръба на глада, поради пандемията с коронавирус.

От друга страна, диетата на останалата част от населението става все по-калорична, с високо съдържание на захар, мазнини, рафинирани въглехидрати и най-вече на животински продукти, като месо, млечни и яйца. Като резултат - затлъстяването и хроничните заболявания се увеличават.

Защо една част от населението страда от недохранване, а другата – от прехранване?
Този дисбаланс е доказателство, че съвременното производство на храна, както и начинът на хранене на по-голямата част от населението в света не са устойчиви и правилни.

За да се справим с всички тези належащи проблеми, като нарастващото затлъстяване, световния глад, замърсяването и изтощаването на земните ресурси, ни е нужна една малка, но значителна промяна – промяна в нашия начин на хранене.

По-долу ще разгледаме как това едно единствено действие има потенциал да направи нас и планетата ни по-здрави.

Кои храни имат най-пагубен ефект върху околната среда?

Повишаването на консумацията на животински продукти в глобален план е не само ненужно, но и нездравословно от гледна точка на нашето здраве и това на планетата. Може би ще попитате защо? Продуктите от животински произход са много по-изискващи откъм ресурси и имат значително по-вредно екологично въздействие, отколкото храните от растителен произход. Това се дължи на факта, че животните първо се хранят с растения и зърнени култури и чак тогава се получава крайният продукт - месото. От гледна точка на глобалното изхранване на населението, това е много неефективна практика обобщава Ричард Уейт, сътрудник по програмата за храните на Световния институт за ресурси.

Ако трябва да сравним различните животински продукти помежду си, сравнително по-малко негативно влияние върху околната среда имат яйцата. След тях се нареждат млечните, пилешкото, рибата и свинското, а с най-голямо влияние са червените меса – телешко, овче и козе.
Също така е редно да се спомене, че дори и месото да е от свободно пасящи животни, то все пак произвежда много повече парникови газове от растителните храни.

Както казахме, месото от преживни животни (говеждо, овче и козе) засега е най-неустойчивата храна на Земята. То изисква над 20 пъти повече земеделска земя и генерира над 20 пъти повече парникови емисии от варивата на грам протеин. В сравнение с млечните продукти, месото изисква четири до шест пъти повече земя и генерира четири до шест пъти повече емисии на грам протеин на човек.

Ако се сравни производството на растителни храни с това на животински храни, учените са категорични: растителните са много по-щадящи към природата.

По отношение на растителните продукти, бобовите култури, зеленчуците и плодовете изискват повече ресурси от зърнените култури заради техните по-ниски добиви. Въпреки това, тяхното производство е далеч по-благоприятно за природата в сравнение с месото, млечните и рибата, отглеждана във ферми.

Последствията върху природата

Замърсяване на въздуха

Изменението на климата ще се отрази много силно върху планетата. Прогнозира се, че покачването на температурата между 1,5 С и 2,5 С, ще доведе до наводнения, бури, промяна на хабитата на животните, топене на ледниците и множество други катастрофални промени в глобален план.

Наред с транспорта, електричеството и промишлеността, като най-големи замърсители на въздуха, се нарежда и селското стопанство. То води до промени в изменението на климата, обезлесяване, замърсяване на водите и почвите и уврежда екосистемите. А животновъдството по-специално произвежда почти една трета от световните емисии на парникови газове. Когато кравите се хранят, бактериите в стомаха им генерират метан като страничен продукт, а метанът е с около 25 пъти по-силен парников ефект от въглеродния диоксид.

Изчерпване и замърсяване на водните ресурси

Земеделието изразходва повече питейна вода от всяка друга човешка дейност (70%), а почти една трета от тази вода отива за отглеждането на добитък. Това е не защото кравите, прасетата и пилетата са чак толкова жадни, а защото консумират водата косвено чрез храната си.
В сравнение със селскостопанския сектор, домакинствата (10%) и промишлеността (20%) се справят с доста по-малко вода.

Важно проучване от 2010 година изследва потреблението на питейната вода и изчислява, че докато зеленчуците изразходват около 322 л/кг, а плодовете около 962 л/кг, месото е много по-изискващо: пилешкото месо изразходва около 4,325 л/кг, свинско – около 5,988 л/кг, овче/козе месо – около 8 763 л/кг, а говеждото месо с умопомрачителните 15 415 л/кг.

Изчерпване на подпочвените води

Нивото на подпочвените води спада с усилени темпове на много места по света.
Доказателство за това е, че цели 2,5 милиарда от населението живеят на места със затруднен достъп до вода или с достъп до лошо качество на питейната вода.

Замърсяване на водите

Водните ресурси в глобален мащаб са замърсени основно с боклуци, пластмаса, животински отпадъци, антибиотици и хормони, тежки метали (от промишлеността), торове и пестициди (използвани за фураж), азот и фосфор (от изкуствени и естествени торове) и патогенни бактерии.

Животновъдният сектор е един от най-големите замърсители на водата. В Китай например, където се произвежда най-много свинско месо, около 30-70 % от оборския тор се изхвърля без обработка директно във водите, причинявайки замърсяване на водните ресурси с болестотворни организми, които представляват риск за здравето.

Земеделски земи

Замърсени са не само моретата. Животновъдната индустрия има негативно влияние и върху обработваемите земи. Използването на тор в животновъдните райони, често безразборно, води до замърсяване на почвата с нитрати, което пък от своя страна замърсява питейната вода и вреди на здравето ни.

Освен това, животновъдството е секторът с най-голям дял от използваните земни ресурси в света. Цели 70% от земеделската земя се използва за отглеждане на животни и фураж.

Нови изследвания сочат, че без консумацията на месо и млечни продукти, експлоатацията на земеделски земи може да бъде намалена с над 75 % и все пак да се изхрани цялото население. И за да добием представа колко голяма е тази използваема земя – това е площ еквивалентна на САЩ, Китай, Европейски съюз и Австралия, взети заедно.

Обезлесяване на горите

Тропическите гори са изключително богати на биоразнообразие, но за съжаление повече от една пета от амазонските тропически гори вече са унищожени. Животновъдството е една от основните причини това да се случва: дърветата се изсичат, за да се създадат пасища или да се отглежда фураж за изхранване на животните. А това в глобален план води до намаляване на биоразнообразието, поради факта че тревните площи предлагат по-добро местообитание на насекомите и животните.

Храна за животните (фураж)

Почти една трета от 14 милиарда хектара обработваема земя в света се използва за отглеждане на храна за животните. И повече от 40% от годишната продукция на пшеница, ръж, овес и царевица в световен мащаб отива за храна на животните. Това е близо 800 милиона тона.

Заплаха за дивите животни

От 1970 г. насам популацията на дивите животни е намаляла с около 60%. Хората сме най-голямата заплаха за обитателите на природата. Чрез нашите необмислени действия унищожаваме дома на животните и ги застрашаваме от изчезване.

Установено е, че прекомерното торене на почвата заплашва местообитанието на почти всички застрашени видове в Червения списък, съставен от Международния съюз за опазване на природата. Свръх употребата на химически торове, пестициди и хербициди вредят на организмите в почвата и водата и увреждат екосистемите.

Животинските храни от здравословна гледна точка

Разбира се, стигаме и до въпроса доколко са полезни животинските продукти и по-специално месото за нашето здраве.

Онкологични заболявания

Изследвания по темата вече определят преработените меса като канцерогенни и червените меса като най-вероятно канцерогенни. Това означава, че приемът на месо и месни преработени продукти може да доведе до сериозни последствия за здравето и по-специално да предизвика ракови заболявания.

Прочетете повече:
7 съвета как да се предпазим от рак
Световната Здравна Организация: преработените и червени меса може да причинят рак

Антибиотична резистентност

Освен канцерогенния характер на месото, се натъкваме и на друг проблем – антибиотичната резистентност. Въпреки че все още няма достатъчно изследвания за връзката между употребата на антибиотици в животновъдните ферми и антибиотичната резистентност, учените са съгласни, че това е значителна част от проблема. Само в САЩ е изчислено, че 80% от всички антибиотици отиват за селскостопанските животни.

Това се случва поради факта, че животните се отглеждат в огромни ферми с гъста популация, което създава рискове по отношение на безопасността на храните. Производителите решават този проблем, като добавят антибиотици и други добавки в храната на животните, за да предотвратят разпространението на болестите и да гарантират бърз растеж.

При такава свръх употреба на антибиотици, бактериите отвръщат на удара, като се защитават чрез мутиране. Тоест стават резистентни срещу антибиотиците. Резистентните бактерии могат лесно да попаднат в човешкия организъм след консумация на заразено месо. Впоследствие антибиотиците, които се използват за лечение на бактериални инфекции при хората, често се оказват неефективни срещу тези бактерии.

ГМО

Масовото производство на месо до голяма степен зависи от храненето на животните с генетично модифицирана соя, която се пръска с изключително силен хербицид, наречен глифозат. Вследствие на това, той попада в организма на хората, които се хранят с това месо. Защо това трябва да ни притеснява? Поради факта, че глифозатът се намесва в хормоналния ни баланс и също така може да предизвика генетични мутации и да увеличи вероятността от раково заболяване.

Въпросът с протеините

Според доклада на Световния институт за ресурсите, половината от световното население консумира 50% повече протеин, отколкото е необходимо.

Тенденцията да се яде все повече месо се наблюдава не само в Америка и Европа, но и в Китай, Индия и други развиващи се страни. Това до голяма степен се дължи на факта, че хората са убедени, че се нуждаят от много протеини в диетата си, а растителните храни не могат да удовлетворят тази потребност.

Всъщност, доказано е, че трябва да консумираме до 0,8 – 1 г протеин на килограм телесна маса. По-голяма консумация от това се налага при усилена физическа активност и увеличен метаболизъм, но дори и тогава нуждите от протеини могат да се покрият чрез растителните храни. Специалистите на Vita Rama препоръчват набавянето на дневната нужда от протеини да става основно от растителни храни.

Прочетете повече:
Коя е нашата естествена храна?
Как да избягвате хранителните дефицити в организма?

Как да опазим околната среда чрез храненето си?

Пълноценното растително хранене с цели храни и без преработени продукти, засега е най-добрият начин да намалим отпечатъка си върху планетата Земя, установяват учените. Дори намаляването на броя на пътуванията със самолет или използването на електрически автомобили няма да има същия ефект, както промяната на хранителните ни навици.

Спирането на всички животински продукти наведнъж обаче може да бъде прекалено трудна задача. Затова специалистите от Център за здравословен живот Vita Rama препоръчват преминаването към основно растителни храни да става плавно. Чрез прием на храни предимно от растителни източници (плодове, зеленчуци, бобови, зърнени, ядки и семена), можем да помогнем както за опазването на природните ресурси, така и опазването на собственото си здраве.

Преминаването към предимно растителна храна не само ще подобри нашето здраве, жизненост и енергия, но ще има и положителен ефект върху планетата ни: намаляване на парниковите газове, освобождаване на земеделска земя, достатъчно храна и вода не само за сегашното население, но и за идните поколения също.

Опазване на околната среда - мисията възможна!

Постепенно започват да се забелязват положителни промени, свързани с необходимостта от изместване на фокуса към начина на производство на храни и хранителните навици на хората в световен мащаб.

Много неща, които някога са били нещо съвсем обичайно, днес се смятат за изключително опасни за здравето. Тютюнопушенето е един такъв пример. Преди 50 години пушенето се е смятало за нещо съвсем нормално и дори е било промотирано като полезно за здравето.

Благодарение на 7000 изследвания, проведени до този момент, вече е прието, че цигарите са вредни и могат да доведат до сериозни здравословни заболявания, някои от които могат да завършат и фатално. Подобна е и ситуацията с общоприетите за стандартни хранителни навици в днешно време.

Климатичните промени засягат всеки един човек, независимо от пол, раса, възраст и местоположение. Тук става въпрос за съдбата на планетата Земя като цяло. Редно е да спрем да мислим единствено за себе си и да погледнем по-глобално на нещата, защото това е един от най-важните проблеми на човечеството. Създаването на здравословна и устойчива хранителна система, която да подпомогне опазването на околната среда и здравето на хората, зависи от взаимните усилия на правителствата, частния и публичен сектор, както и на всеки един от нас.

Надяваме се чрез тази статия да Ви мотивираме да преосмислите начина си на хранене и да бъдете по-осъзнати при избора си на храни.

Пълноценното растително хранене е най-доброто решение както за здравето, така и за поддържането на околната среда. Това, което е добро за планетата, е добро и за хората.
 



Send Email