Коя е нашата естествена храна?

Повечето хора ще отговорят, че това са предимно месото, рибата, яйцата, млякото, а малко ще посочат зърнените и бобовите култури, плодовете и зеленчуците. Статистиката обаче показва, че населението на страни с консумация на големи количества животински продукти,страда от нарастващи и различни здравословни проблеми. Пример е и България, която е на едно от първите места в света по инфаркти, инсулти, ракови заболявания, астма, диабет и др. Причините за тези заболявания се търсят къде ли не, а още преди много време бащата на медицината Хипократ е казал, че „храната трябва да бъде вашето лекарство“.

Храната е основна част от живота на всяко живо същество. Нейната функция е да снабдява организма с всички необходими хранителни вещества: въглехидрати, протеини, мазнини, вода, витамини и минерали. Много хора по света обаче консумират нездравословна храна с високо съдържание на белтъчини, мазнини, консерванти, стабилизатори и с малко или никакви хранителни стойности. По този начин разнообразните хранителни елементи, които естествените храни осигуряват, започват да се губят и да липсват в организма им. За да поддържа добро здраве човек трябва да се храни здравословно, което значи да разчита изцяло на природосъбразни естествени храни, които са източник на чисти хранителни елементи.

Въглехидратите са един от четирите основни жизненонеобходими за организма хранителни вещества. Те са най-важната съставка, чрез която човек може да получава енергия. Наречени са захари или захариди. Молекулите на простата захар взаимодействат заедно в дълга верига, за да образуват комплекс от въглехидрати. В ежедневието ни това са добре познатите зърнени и бобови храни. След консумацията на този вид храни, организмът ги разгражда отново до проста захар. Както колите се нуждаят от гориво, така и човешкият организъм се нужда е от гориво и това са простите захари – глюкоза и фруктоза. В чиста форма те се намират в плодовете и зеленчуците. Съществува и още по-сложна верига въглехидрати, които не могат да се разградят напълно. Това са фибрите, които се намират във всички растителни храни. Тяхната роля е да действат като метла за организма и да поддържат нормалната функция на чревния тракт.

Мазнините са вторият важен хранителен елемент и източник на енергия. Трябва да се знае, че те не се смилат много лесно от организма.  Делят се на наситени мазнини, които се намират в животинския свят, и ненаситени мазнини, които основно се намират в растителния свят. Човешкото тяло може да синтезира повечето мазнини от въглехидратите. Има само няколко ненаситени мазнини, които тялото не може да произвежда и трябва да се набавят чрез храната. В лесно усвояема форма, тези ненаситени мазнини се намират в повечето зеленолистни растения и голяма част от плодовете, семената и ядките. Но внимавайте с консумирането на семена и ядки, защото поради високото си съдържание на мазнини, те могат да забавят храносмилането.

Третият хранителен елемент са протеините. Те са изградени от 22 свързани прости молекули, които се наричат аминокиселини. От тези 22, 8 са наречени есенциални, тоест тялото не може да ги произвежда и трябва да бъдат доставяни чрез храната. Аминокиселините се намират както в растителната, така и в животинската храна. Тялото разгражда приетите протеини до аминокиселини, за да може отново да ги използва за образуването на протеини.

Четвъртият хранителен елемент е водата. Въпреки че не доставя енергия, тя е основа за развитието на човешкия живот и функционалността на организма. Участва активно в изграждането на клетките и е среда за техния живот. Около 70-80% от тялото ни е вода.

Повече за силата на водата прочетете в статията - Вода, живот и здраве.

Освен тези четири хранителни вещества, наречени макронутриенти, има и микронутриенти. Това са витамините и минералите, основно съдържащи се в плодовете и зеленчуците.

Анализът на различните хранителни вещества, с които храната снабдява организма, за да посрещне енергийните си нуждите, води до заключението, че 65-80% от общите калории в храната трябва да се доставят от въглехидрати и само 20-35% от мазнини и белтъчини. Нито мазнините, нито белтъчините могат да снабдят по естествен начин с глюкоза клетките на организма. Процесът на трансформацията им в глюкоза е много сложен, свързан е с отделяне на разпадни продукти и е предвиден само за извънредни случаи, когато организмът е принуден да приема по-малко въглехидрати отвън.

Прието е, че въглехидратитие са причина за проблемите със затлъстяването, но истинската причина е във високата консумация на мазнини и сол. Когато се комбинират големи количества мазнини и въглехидрати, тогава мазнините се трупат като запас за енергия по ханша и талията. Голямата заблуда е, че въглехидратите са причина за образуването на мазнините и хората ги изключват. Мислейки си, че това ще им реши проблемите с килограмите, прибягват до така наречените кетогенни или палео диети. Процесът за трансформиране на въглехидрати в мазнини се нарича De novo lipogenesis и при хората този процес се отнася повече до метаболитни процеси, отколкото до трупане на килограми. Затова винаги можете да бъдете сити и с нормални килограми, чрез намаляването на консумацията на мазнини и сол, без да се подлагате на някакви строги диети, които винаги носят риск за здравето и никога не са стабилни. 

Мазнините не позволяват на глюкозата да достигне до клетките и по този начин се натрупат различни депа от мазнини, а солта задържа вода, от която човек изглежда пухкав и дебел. Чрез намаляването на консумацията на мазнини и сол, можем бързо да въстановим нормалните килограми. Следните продукти не трябва да бъдат консумирани: олиа (рафинирани и студено пресовани), животински (месо, риба, яйца, млечни), храни, приготвени с мазнина на висока температура, големи количества семена и ядки. Консумирането на големи количества белтъчна храна (предимно месни и млечни продукти) също влияе пагубно на организма, като се създава кисела несвойствена среда, благоприятна за развитието на различни паразити и токсини.

Най-естествената храна, която осигурява нужния баланс на хранителни вещества в организма е растителната - плодове, зеленчуци, зърнени и бобови храни, умерени количества семена и ядки. Тези храни съдържат всички нужни за организма хранителни елементи - витамини, минерали, глюкоза, фруктоза, както и протеини и мазнини в лесно усвояема форма. Правилното комбиниране на растителните храни, осигурява на организма дори и 8-те незаменими аминокиселини.

В страни като Япония, Китай, Филипините, Индия, Перу и Тибет, където се консумират основно ориз, картофи, царевица, леща и други зърнени и бобови храни, както и плодове и зеленчуци, заболяванията са значително по-малко, в сравнение с тези в западните държави. Затлъстяването при тези народи е изключително рядко. Друг пример за правилно естествено хранене са българите, които до преди 50-70 години са се славели като трудолюбив народ с висока продължителност на живота и са се хранели предимно с просо, боб, пшеница, ечемик, ръж, плодове и зеленчуци и много рядко с месо и млечни продукти. Повечето хора тогава са спазвали и постите, които са сумарно над 200 дни в годината.

Специалиститие на Vita Rama препоръчват консумирането на големи количества:

• Плодове и зеленчуци – в цял вид, като сокове и салати;

• Пълнозърнести храни - ориз, просо, елда, лимец, цяло жито, овес, ръж, ечемик, или смлени форми на пълнозърнести брашна;

• Бобови храни – боб, нахут, леща;

• Мазнини – съдържат се във всички цялостни растителни храни, като по-концентрирани са в  семената, ядките, авокадото и маслините. Те са най-добрият източник на мазнини, като за по-доброто им усвояване трябва да се накисват за 6-8 часа във вода. И все пак не прекалявайте с тях, защото са концентрирана храна. За да си осигурите идеалното количество мазнини, са ви нужни не повече от 60-80 грама на ден.