Начало » Статии » Храни и Добавки » За българските суперхрани – накратко

За българските суперхрани – накратко

Send Email

Статия на д-р Пашкулев за читателите на vitarama.bg:

Понятието „суперхрана“ се разпострани напоследък за обозначаване на подчертано висока хранителна или здравно укрепваща роля на определен хранителен продукт, като някои включват тук и важни билкови подправки, витамини, минерали, белтъчни съставки, есенциални мастни киселини, антиоксиданти и др. Веднага следва да поясним, че „суперхраната“ не осигурява магическо изцеление от тежки заболявания. Тя дава възможност при консумация на нормални количества от нея да се постигнат ефекти, съизмерими с тези от много по-големи дози други храни – такива количества по ред причини могат да бъдат неусвоими или да дадат странични нежелателни явления. След като се има предвид и принципното обедняване на съвременните продукти откъм физиологично полезни хранителни съставки или нутриенти, както и по отношение на нехранителните, но с предпазно-оздравително значение молекули или фитохимикали – суперхраните определено заслужават все по-внимателно проучване и все по-често използване в нашето всекидневно меню.

Макар че повечето храни имат значителна концентрация на отделни полезни съставки, критерият за суперхрана следва да включва или многократно превишаване на обичайните „задоволителни“ концентрации на определено силно значимо за организма вещество, или пък – което е по-честия вариант - наличие на няколко съставки в такива много високи количества.

Въпросът, който си задават много българи, особено такива с ограничени финансови възможности, е дали вносните суперхрани са незаменими или могат спокойно да бъдат заместени от достъпни за купуване, отглеждане или директно събирани от природата български продукти?

Макар и с отделни изключения, отговорът е в полза на българските продукти. Тъй като по темата биха могли да се изпишат десетки страници с ползотворно съдържание, обемът тук ми позволява да дам само няколко по-важни примера.

1. Белтъчни източници.

Макар бобовите зърна и някои ядки, както и много животински продукти за невегетарианците да са достатъчно добри източници на протеини, при някои заболявания, при намалено усвояване или повишено изразходване от организма, може да има смисъл от концентрирани и лесно смилаеми допълнителни извори на тези основно важни нутриенти.

У нас това е например цветният пчелен прашец, който отчасти може да се замени и от включване на цветове от някои растения в менюто – например глухарче, акация, слез, синя жлъчка, невен, едроцветна пупалка и др. Цветовете осигуряват и много други важни компоненти, същото важи и за бирената мая, както и за водораслите, които принципно се добиват и у нас, повече се разчита на вносни продукти, което съответно оскъпява предлагането.
Важно е да се знае, че макар и частично заменяеми според белтъчното си съдържание, тези храни и добавки се различават според другите си съставки и съответно имат различно отражение върху организма. Например, повечето водорасли тонизират, докато бирената мая успокоява нервната система. Колкото до употребата на по-пълноценни храни в аминокиселинно отношение от пшеницата, царевицата и белия ориз зърна – изборът не се ограничава до езкотичните сортове био-ориз, киноа и лимец, а включва например просото, елдата и овеса – със забележката да се ползват цели варени или покълнали овесени зърна и в краен случай – пълнозърнести, а не рафинирани овесени ядки. Суровите ядки и семена е препоръчително да се употребяват,,когато тяхното високомаслено съдържание е неприемливо. Тези продукти вече могат да се заменят у нас с достъпни ценово протеинови брашн. Например, приемайки многото ценни съставки от сусаменото семе, следва да имаме предвид, че то съдържа около или даже над 60% мазнини; в нискомасленото брашно обаче мазнините се сведени до 10%, а съответно са поне удвоени концентрациите на белтъците, минералите, витамините и др. ценни нутриенти.

2. Маслени съставки.

Есенциалните мастни киселин, фосфолипидите и витамин Е се съдържат в значителни количества в суровите ядки, семена и кълнове; орехите и шипковите семена например предлагат относително добър баланс между омега 3 и 6 киселините. Ако има нужда от повече наблягане върху омега 3, може да се използва прясно смляно ленено семе, макар че вносната чиа и някои водорасли имат частични предимства в това отношение за хората, които не консумират риба, нито яйчни жълтъци.

3. Фибри и про- и пребиотици.

Индийският жиловлек и другите концентрирани фибри, предлагани обичайно като добавки, съвсем не са незаменими. Това е така, защото достатъчното консумиране на сурови и сготвени нерафинирани продукти е достатъчно за повечето хора. Продуктите с инулин спокойно могат да бъдат заместени от редовно консумиране на земна ябълка, която има и редица други диетологични достойнства, освен подпомагането на нормалната чревна флора. Ако тя е нормална, и пробиотичните бактерии стават излишни, а при нарушения натуралното кисело мляко и някои ферментирали растителни продукти могат да се имат предвид.

4. Витамини.

Колкото е по-пресен един плод или зеленчук, толкова повече е богат той на витамин С, следователно основен проблем тук, освен наблягането на принципно богатите на тази съставка храни, е и тяхното качество. Но дори когато се приема допълнително от този витамин, той се усвоява в комплекс с биофлавоноиди и други срещащи се в цялостните храни съставки и следователно може само да ги допълва. Не и да ги замества!

Шипките, червените пиперки, плюс зеленолистните култивирани и диворастящи у нас видове са в много отношения по-добър избор от вносните цитруси и продуктите с ацерола, каму-каму и т.н. Кивито, като комплексен плод с много повече достойнства от съдържанието на витамин С, заслужава по-широкото си култивиране, където е възможно в България.

Що се касае до витамините от В група – отново българските цялостни продукти имат достатъчно съдържание. Ако все пак има нужда от добавки – вносните храни също не могат да осигурят такива много високи количества.

Витамин А е широко разпространен като каротин и ние имаме нужда от повече оранжеви и зелени храни В крайната си форма на витамина, както и витамин Д, се съдържат в чистото млечно масло. За вит. Д обаче основен източник е слънцето.

Витамин К се съдържа предимно в зелените и някои ферментирали храни. Като повтаряме „зелени“, не става въпрос непременно за зелени водорасли или вносни прахове от зелени житни растения – вършат работа и обичайните култивирани или брани от природата „зелении“.

5. Минерали.

Тъй като има обезпокоително по степен и темп обедняване даже и на нерафинираните пресни продукти от някои минерали при днешното състояние на световното стопанство, понякога може да е уместно да се приемат минерали като добавки – вътрешно или за някои през кожата – интрадермално. И все пак, това си остава допълнителен момент, който не може да замести грижливото общо балансиране на менюто. И при това не е достатъчно да се приемат източници на съответните минерали. Например:

Същевременно е необходимо да се изключат или сведат до минимум „грабителите“ на минерали – в лицето на рафинизаните захари и брашна, силно преработените други продукти, алкохолните и повечето безалкохолни напитки. Някои микроелементи са необходими в много малки количества, но поради рядкото им съдържание в почвите могат да бъдат дефицитни в менюто ни – например селенът, йодът, хромът и литият. Те могат да се компенсират чрез подобряване разнообразието на нашата трапеза, с включване на морски храни, разнообразни ядки, включително понякога вносни, каквито са бразилските орехи, както и на миксове от билкови подправки. Специализирани добавки в случая следва да се приемат най-добре след консултация със специалист.

6. Полезни растителни багрила.

Проантоцианидините, толкова важни за имунната и сърдечносъдовата система, както и за зрението, се намират не само в боровинките, които макар и срещащи се и у нас, са скъпи. Те изобилстват и в аронията, къпините, трънките и други виолетови плодове, а също и в червеното цвекло и тученицата.

Лутеинът и зеаксантинът, предписвани основно за очите, се срещат изобилно в червените пиперки и жълтите растителни цветове. Ликопенът, освен в доматите, се среща в кайсиите, дините, шипките и други червено оцветени продукти.

7. Други фитохимикали.

Редица предпазни молекули, включително противотуморни, се срещат в зелевите храни. Някои от тях, макар и не традиционни за България, се развиват почти без обгрижване и у нас – например рукола и кале. Впрочем, растат и диви представители на това семейство храни, с аналогични свойства – овчарска торбичка, чеснова трева, родилна трева и др. При тях естествено е препоръчителна консумация в по-малки количества.

Фитонцидите са растителни противомикробни средства, които се намират предимно в лютивите храни и подправки – чесън, кромид, праз, хрян, алабаш, лютиви чушлета, хвойнови плодове и редица други. Етеричните масла са по-широка група летливи ароматни съставки, при които може да има разнообразни полезни ефекти – например върху нервната и ендокринна система, храносмилането, дихателните пътища, ставите, кожата и т.н. Намират се много в болшинството билкови подправки.

В заключение, разнообразието на култивирани и диворастящи фитопродукти у нас Е ДОСТАТЪЧНО, за да покрие поне 90% от нуждите на организмите ни. При специални познания и мерки за реализирането им тази цифра може да стигне и до заветните 100%.

Все пак, няма защо да изключваме всички вносни продукти, нито напълно да зачеркнем хранителните добавки; в редица случаи, ако е налице компетентна преценка за това кои наистина от тях са индивидуално необходими, те могат и да са полезни за нас. Но определено не се препоръчва безразборната им и прекалена употреба, за сметка на подценяването на вече наличните в България храни, подправки и билки. Някои от тях са и вече по-широко достъпни, докато други заслужават по-масово култивиране, както и събиране в диворастящ вид. За последното естествено са необходими съответни познания, за които освен литературата и интернет могат да са от полза и специалистите с медицински и ботанически компетентности.

Време е да се направи нещо повече по въпроса: твърде много хора подценяват местните ни диетично-терапевтични ресурси, тъй като погрешно предполагат, че единствено чрез много скъпи вносни продукти могат да се доберат до най-доброто меню за своето здраве.
 



Send Email