Най-добрите български суперхрани

Понятието „суперхрана“ се разпространи напоследък за обозначаване на висока хранителна или здравно укрепваща роля на определен хранителен продукт. Някои класации включват и важни билкови подправки, витамини, минерали, белтъчни съставки, есенциални мастни киселини, антиоксиданти и др., но трябва да поясним, че „суперхраната“ не осигурява магическо изцеление от тежки заболявания. Консумацията на нормални количества от нея дава възможност да се постигнат ефекти, подобни на тези от много по-големи дози други храни – такива количества по ред причини могат да бъдат неусвоими или да създадат странични проблеми. На фона на принципното обедняване на съвременните продукти от полезни хранителни съставки, суперхраните определено заслужават все по-внимателно проучване и все по-често използване в нашето всекидневно меню.

Макар че повечето храни имат значителна концентрация на отделни полезни съставки, критерият за суперхрана трябва да включва многократно превишаване на обичайните концентрации на едно или няколко значими за организма вещества.

Въпросът, който всички си задаваме, е дали вносните суперхрани са незаменими или могат да бъдат заместени с достъпни за купуване, отглеждане, или директно събиране от природата български продукти? Макар и с отделни изключения, отговорът е в полза на българските продукти, но нека разгледаме кои са най-важните примери, които го доказват.

1. Белтъчни източници

Бобовите зърна, някои ядки и животински продукти са добри източници на протеини, но при някои заболявания, както и при намалено усвояване или повишено изразходване от организма, може да се наложи приемът на концентрирани и лесно смилаеми източници на белтъчини. Такъв е цветният пчелен прашец, който отчасти може да се замени и от включване на цветове от някои растения в менюто – глухарче, акация, слез, синя жлъчка, невен, едроцветна пупалка и др. Цветовете осигуряват и много други важни компоненти, същото както и бирената мая и водораслите, които принципно се добиват и у нас.

Важно е да се знае, че макар и частично заменяеми според белтъчното си съдържание, тези храни и добавки се различават според другите си съставки и съответно имат различно отражение върху организма. Например, повечето водорасли тонизират, докато бирената мая успокоява нервната система. Колкото до употребата на по-добри източници на аминокиселини от пшеницата, царевицата и белия ориз, такива са просото, елдата и овесът, но със забележката да се ползват цели варени или покълнали овесени зърна и в краен случай – пълнозърнести, а не рафинирани овесени ядки. Суровите ядки и семена е препоръчително да се употребяват, когато тяхното високомаслено съдържание е приемливо. Тези продукти вече могат да се заменят с протеинови брашна, например, сусаменото семе ими много ценни съставки, но то съдържа около 60% мазнини. В нискомасленото брашно обаче мазнините се сведени до 10%, а концентрациите на белтъците, минералите, витамините и др. ценни нутриенти са удвоени.

2. Маслени съставки

Есенциалните мастни киселин, фосфолипидите и витамин Е се съдържат в значителни количества в суровите ядки, семена и кълнове, а орехите и шипковите семена предлагат добър баланс между Омега-3 и 6 киселините. При нужда от повече Омега-3, може да се използва прясно смляно ленено семе, макар че вносната чиа и някои водорасли имат частични предимства в това отношение за хората, които не консумират риба и яйчни жълтъци.

3. Фибри и про- и пребиотици

Индийският жиловляк и другите концентрирани фибри, предлагани обичайно като добавки, съвсем не са незаменими. Това е така, защото достатъчното консумиране на сурови и сготвени нерафинирани продукти е достатъчно за повечето хора. Продуктите с инулин спокойно могат да бъдат заместени от редовно консумиране на земна ябълка, която има и редица други диетологични достойнства, освен подпомагането на нормалната чревна флора. При нормална флора, пробиотичните бактерии са излишни, а при нарушения, могат да се включат натурално кисело мляко и някои ферментирали растителни продукти.

4. Витамини

Колкото е по-пресен един плод или зеленчук, толкова е по-богат на витамин С, т.е. основен проблем е качеството на храните. Но дори когато се приема допълнително витамин С, той се усвоява в комплекс с биофлавоноиди и други, срещащи се в цялостните храни съставки, които може да допълва, но не и да ги замества.

Шипките, червените чушки, зеленолистните култивирани и диворастящи у нас видове са в много отношения по-добър избор от вносните цитруси и продуктите с ацерола, каму-каму и т.н. Кивито, като комплексен плод с още много качества, освен съдържанието на витамин С, заслужава по-широкото си култивиране, където е възможно в България.

По отношение на витамините от В групата отново българските цялостни продукти имат достатъчно високо съдържание. Но ако организма все пак има нужда от добавки, то вносните храни също не могат да ги осигурят в такива големи количества.

Витамин А е широко разпространен като каротин, затова е полезна консумацията на много оранжеви и зелени храни, В крайната си форма, витамин А се съдържа в чистото млечно масло.

Витамин К се съдържа предимно в зелените и в някои ферментирали храни. Като повтаряме „зелени“, не става въпрос непременно за зелени водорасли или вносни прахове от зелени житни растения – вършат работа и обичайните култивирани или брани от природата зелении.

5. Минерали

Поради обедняването от някои минерали даже и на нерафинираните пресни продукти при днешното състояние на световното стопанство, понякога може да е уместно да се приемат минерали като добавки – вътрешно или за някои през кожата. И все пак, това не може да замести общото балансиране на менюто, например:

• Калий можем да си набавяме от плодовете;
• Магнезий и калций – от зелените храни, ядките и семената;
• Цинк и манган – от пълноценните зърна, ядките и диворастящите храни и т.н.

Успоредно с това обаче е необходимо да се изключат или сведат до минимум „грабителите“ на минерали – рафинираните захари и брашна, силно преработените други продукти, алкохолните и повечето безалкохолни напитки. Някои микроелементи са необходими в много малки количества, но поради рядкото им съдържание в почвите, могат да бъдат дефицитни в менюто ни – селенът, йодът, хромът и литият. Те могат да се компенсират чрез подобряване на разнообразието на нашата трапеза, с включване на разнообразни ядки и миксове от билкови подправки. Специализирани добавки в случая трябва да се приемат след консултация със специалист.

6. Полезни растителни багрила

Проантоцианидините са много важни за имунната и сърдечносъдовата системи, както и за зрението. Те се съдържат в боровинките, аронията, къпините, трънките и други виолетови плодове, както и в червеното цвекло и тученицата.

Лутеинът и зеаксантинът, предписвани основно за очите, се срещат изобилно в червените чушки и жълтите растителни цветове. Ликопенът, освен в доматите, се съдържа и в кайсиите, дините, шипките и други червено оцветени продукти.

7. Други фитохимикали

Редица предпазни молекули, включително противотуморни, се съдържат в зелевите храни. Някои от тях се развиват почти без обгрижване и у нас, например, руколата и кейлът. Освен това можем да се възползваме и от щедростта на природата, защото растат и много диви представители на това семейство храни с аналогични свойства – овчарската торбичка, чесновата трева, родилната трева и др. Те се препоръчват да бъдат приемани в по-малки количества.

Фитонцидите са растителни противомикробни средства, които се намират предимно в лютивите храни и подправки – чесън, кромид, праз, хрян, алабаш, лютиви чушлета, хвойнови плодове и редица други. Етеричните масла са по-широка група летливи ароматни съставки, при които може да има разнообразни полезни ефекти върху нервната и ендокринната системи, храносмилането, дихателните пътища, ставите, кожата и т.н. Намират се много в повечето билкови подправки.

И така, какво вече видяхме, разнообразието на култивирани и диворастящи фитопродукти у нас е достатъчно, за да покрие поне 90% от нуждите на организмите ни, а при специални познания и тази цифра може да стигне и до 100%. Все пак, няма защо да изключваме всички вносни продукти, нито хранителните добавки, защото при компетентна преценка за това кои наистина са ни необходими, те могат да ни бъдат много полезни. Но определено не е препоръчителна безразборната им и прекалена употреба и подценяването на българските храни, подправки и билки. Погрешно е да се подценяват местните ни диетично-терапевтични ресурси, тъй като не само чрез много скъпи вносни продукти можем да поддържаме ежедневно най-доброто меню за здравето ни.

Автор: д-р Димитър Пашкулев

Прочетете още:

 7 пролетни български суперхрани

Кои са някои от най-популярните и полезни суперхрани

 

» Живей по-здравословно всяка седмица – абонирай се за нашия бюлетин и се радвай на полезни статии и специални оферти за висококачествени добавки.