Начало » Статии » Храни и добавки » 7 пролетни български суперхрани

7 пролетни български суперхрани

Send Email

Заедно с прилива на слънчева светлина и растителна сила, пролетта изисква ресурс от човешкия организъм за приспособяване към повишената динамика на живота. В съвременното общество точно този ресурс често не е налице и тогава ставаме свидетели на т. нар. пролетна умора. Но природата ни дава натурално лекарство – пресни култивирани и диворастящи храни . Нека разгледаме кои са най-мощните български суперхрани, които можем да използваме на трапезата си, за да бъдем здрави и енергични.
 

1. Коприва

Особено богата на белтъчни съставки, Омега-3 мастни киселини, антиоксиданти, каротин и различни минерали (калий, калций, магнезий, желязо и т.н.). Повдига общия тонус и имунитета, помага при анемия и ставни проблеми, стимулира млечната секреция при кърмачките. Може да се яде по малко и сурова, грижливо претрита или смляна, заедно с други зеленчуци и маслени ядки. Готвенето на копривата позволява разнообразни съчетания със сезонни пресни храни, зърнени и бобови продукти. Пролетта е подходяща и да се запасим с млади стръкчета, като ги изсушим, а след това цяла година можем да ги добавяме към подправки, супи и каши.

2. Глухарче

Цветовете на глухарчето са вкусни и много полезни – съдържат аминокиселини, витамини, минерали и ценния фитохимикал лутеин – той предпазва сърдечносъдовата система, кръвните клетки и очите от увреждания. В този сезон глухарчетата могат да заместят цветния пчелен прашец, ако се ядат по десетина на ден. Могат да се добавят към салата или друго ястие. Листата са по-горчиви, но могат да се съчетават добре с много други пролетни зеленчуци. Именно листата на глухарчето имат свойството да пречистват черния дроб и жлъчката, да подобряват обмяната на веществата, включително при затлъстяване и диабет. И не на последно място, те са извор на биоелементи, като калций, магнезий и цинк, които участват в повечето важни процеси в организма, включително нервните функции, кръвообращението и изграждането на костите, ставите и зъбите.

3. Маруля

Марулята съдържа по-малко витамини, микроелементи и антиоксиданти от повечето диворастящи зеленолистни, но това се компенсира от по-големите количества, които можем да консумираме от нея. Също така няма как да не споменем и превъзходния й вкус, който е много добра основа на повечето пролетни салати. Още Авицена е препоръчвал маруля при безсъние. Тя освежава и успокоява едновременно, помага на жлъчната секреция, на функцията на червените кръвни плочки (тромбоцитите), а благодарение на съдържанието на витамин К, подобрява и зрението. Ако не понасяте относително грубата й целулоза, можете да я приготвяте на сок, заедно с други зеленчуци, например, с моркови и червено цвекло.

4. Рукола

Незаслужено подценявана, но все по-известна, руколата е незаменима леко пикантна добавка към салатите. Тя може да бъде част и от основни ястия, но не е желателно да се вари, тъй като тогава полезните й свойства рязко намаляват. Подобно на другите продукти от семейство Зелеви, но по-силно от тях, тя защитава организма от отрови – независимо дали са приети отвън или образувани от организма (например, разпадните продукти от естрогените, които се свързват с някои туморни предразположения). Това става благодарение на т.нар. гликосинолати, които понижават щитовидната функция и затова руколата е много полезна за страдащите от Базедова болест или друго подобно състояние. Трябва да консумирате по-ограничени количества, ако имате намалена секреция на тиреоидните хормони.

5. Магданоз

Едновременно храна, подправка и лекарство, можете да използвате листата на магданоза за свежа консумация, а дръжките и корените за супи. Магданозът има свойството да пречиства бъбреците и пикочните пътища (особено в съчетание с копър), тонизира нервната и имунната системи, подобрява и зрението. Все пак не прекалявайте с количествата – не се препоръчват повече от 50-60 грама суров магданоз (примерно една двойна шепа) на ядене. За бременните и кърмещи жени това количество трябва да бъде много по-малко.


6. Череши

Черешите са сред най-ранните пълноценни плодове. Те подпомагат за пречистването на черния дроб и отделителните пътища, за отводняването при отоци и напълняване, за предпазването на кръвоносните съдове и очите (особено сортовете с по-тъмен цвят). Най-добре е да се консумират на гладно или поне 20 минути преди другата храна. Консумацията им като десерт, особено ако се комбинират с концентрирани захари, може да предизвика храносмилателни разстройства, заради ферментацията.


7. Кълнове

Кълновете са много полезни точно в този сезон, който не предлага огромно изобилие на ценни хранителни съставки. Използвайте семена от ръж, слънчоглед, броколи, леща и други, за предпочитане биологично отгледани. В процеса на покълването се синтезират ензими, увеличават се многократно основните витамини, а минералите и аминокиселините стават по-лесно усвоими, затова е полезно поне веднъж на ден да имате на трапезата си по 2 с.л.. Полезни са и пониците – млади зелени растения, включително и житни, които се предлагат и в готов вид на прах или като концентрат от сокове. А съчетаването на разнообразни питомни и диворастящи зелени храни с кълнове е една изключително ценна услуга, която може да направите на себе си и своите близки през този прекрасен сезон.

Д-р Димитър Пашкулев

Прочетете още: 

Най-добрите български суперхрани

108 билки, подправки и добавки, подходящи за студените сезони



Send Email