Начало » Статии » Здраве » Как да повишим имунитета си през зимата

Как да повишим имунитета си през зимата

Send Email

Колко е важна имунната система?

Човешкото тяло е като един огромен град – той кипи от разнообразен живот, но и много неща в него е възможно да се объркат. За поддържане на равновесието са създадени различни контролиращи институции. Аналогично, човешкото тяло е създадено с брилянтни възможности за саморегулация – нервната, хормоналната и имунната система са трите му контролни звена. Само при интензивни и продължителни увреждащи фактори те излизат сериозно от баланс. Но именно такива са вредностите при повечето организми в съвременните, отдалечени от природните принципи общества!

Какви са реалните възможности да помогнем на имунитета си?

Много хора се надяват, че ще намерят лесен път към поддържане на имунните си клетки и антитела в отлично състояние – това обаче е утопия. Всъщност „имунитетът“ е сборно понятие от различни механизми за защита и всяка от тях има специфични изисквания за своето поддържане. Това означава, че има важни разлики, например когато се касае за активност срещу бактерии, вируси, туморни клетки или неорганични частици, както и за регулиране на алергични и автоимунни процеси. Конвенционалната медицина е разработила определени методи за предпазване и лечение на някои от хилядите заболявания, от които е застрашен организмът ни при лошо справяне на имунната отбрана. Това са методи за стимулиране на специфичния имунитет и за третиране на вече допуснати заболявания.

Колко пъти обаче е повече за предпочитане да не се стига до заболяване, докато устойчивостта на организма се повишава не спрямо отделни, а към всички възможни агресори! Това означава регулиране на неспецифичния имунитет, което обаче изисква не само обществени хигиенни инициативи, но и лична отговорност на всеки от нас за избягване на неблагоприятните и по-често включване на благоприятстващи фактори. При това е важно да се има предвид, че имунното регулиране зависи на практика от всички съществени елементи от начина ни на живот; и едва на второ място се влияе от допълнителните (каквито и да са те) методи и средства.

Най-ефективно можем да подпомогнем имунитета, като не му пречим!

Имунните клетки и секреторни протеини притежават значителна устойчивост при нормални условия. Но те са чувствителни към натрупването на различни токсини от външната среда, както и отпадъчни вещества от обмяната на веществата. Голямо е значението тук на външните отрови, като тежки метали, пестициди, диоксини, газообразни и прахови съставки с транспортен или промишлен произход, алкохол, тютюн и някои агресивни медикаменти. Но даже още по-сериозно може да е въздействието на вътрешното самоотравяне – главно поради консумация на нездравословни храни (това са най-вече повечето животински продукти, рафинираните растителни масла и захари, както и твърде солените блюда). Особено ако те се приемат всекидневно, с години и в „промишлени“ количества! Системната употреба на свръхдозирани, даже и здравословни продукти, води до прогресивно натрупване на отпадъчни продукти в различни части от тялото – всичко, което е отвъд нуждите на организма, е всъщност бреме за него.

Умереността в яденето, както и периодите на разтоварване, са мощни „лостове“ в здравословната програма. Добра идея е например да имаме само едно основно хранене (за предпочитане на обяд) и употребяваме единствено леки продукти по друго време. И също така – да имаме два пъти в месеца по 1-2 дни разтоварване на плодове, сокове или здравословни шейкове.

Има ли връзка между режима и имунитета?

Следващ критичен момент е небалансираният дневен график – самоналожена съдба на все повече хора. Без умерени физически натоварвания (за предпочитане на чист въздух) всички органи и системи отслабват; но също и преумората води до имунен спад. Без достатъчно (и то пълноценен) сън, имунните клетки не могат да се възстановяват в достатъчна степен. 

Адекватното редуване на физическа и умствена активност и почивка си остава незаменим компонент от грижите за общото ни здраве и за имунитета в частност. Минимумът тук за повечето хора е половин час гимнастика сутрин и половин час умерено активни движения през деня. А за съня – лягане до 22 часа, което ще даде възможност за ранно ставане и „отвоюване“ на свободно време за здравето.

Полезните бактерии срещу вредните микроби?

Друга пречка за нормалното имунорегулиране, при това с нарастващо значение, е лошото състояние на полезната ни флора, особено в червата (т.нар. „микробиом“). То е свързано не само с храносмилателни оплаквания, но и с общи нарушения, които касаят нервната, сърдечно-съдовата и имунната системи, жлезите с вътрешна секреция и системите за детоксикиране. Нерядко, след безуспешни други опити за излекуване, едно от „разковничетата“ се оказва именно възстановяването на тази ниша на „вътрешната екология“. И отново, прецизираното меню следва да има основен принос, но и редица про- и пребиотици, промивки и други методи и средства могат да бъдат полезни.

Имунитет и мозък?

Разбира се, и психоемоционалната настройка е от голямо значение; в бурно развиващия се клон психоневроимунология точно се проследява повишаването на риска от инфекции, алергии, автоимунни и туморни процеси в зависимост от тежестта и продължителността на негативните стресове. Изпитани от векове способи за стабилизиране на психиката са различни техники за тялото, дишането, ума и душата – йога, тай чи, молитва и медитация, както и някои съвременни техни разклонения – автогенен тренинг, майндфулнес, емо-транс, някои разновидности на т.нар. енергийна психология и др. Но психичното здраве и доброто настроение са силно зависими и от храненето, движението почивката – изобщо, на всяка крачка виждаме предимствата на цялостния (интегрален) подход! 

Специализирани начини за регулиране

Билковите продукти за вътрешна и външна употреба са плод на вековни традиции в източната и западна школи на фитотерапията; частично от тях произлизат и методи като ароматерапия, цветотерапия и хомеопатия. В последната, както и при шуслеровите соли, се набляга и върху минералите. Следва да се знае обаче, че минималните им дози могат да са полезни за определени фини регулации, но те не могат да заменят сериозните дефицити (особено на магнезий, цинк, йод, селен и други незаменими за здравето и в частност за имунитета елементи); храненето също често е непълноценно и следва да се приемат добавки (най-добре по индивидуална схема, определена от специалист), последното важи също така за витамините, аминокиселините, омега-3 мазнините и т.н.

Домашните физикални процедури – масажи, парни бани, инхалации, промивки/гаргари и т.н. също са добри помощници на имунитета, особено за по-бързо пречистване в ранните стадии на „баналните“ дихателни инфекции. За предпазване и след излекуване следва да имаме и своите излети сред природата, макар че при студено и мъгливо време е нужно да сме внимателни. Иглолистните дървета отделят мощни фитонциди, които се вдишват и дават „едно рамо“ на организма срещу микробите, а дори и някои къщни растения (особено здравец и индрише) могат да имат принос в това отношение.

Някои елементи от китайската медицина, особено точковият масаж, могат да са достъпни и за самостоятелно прилагане след запознаване със съответната методика. Но разбира се, по-добри резултати се постигат, когато те се прилагат от специалист с дългогодишен опит.

Особености на заболяванията и предпазването от тях през студените сезони

Най-чести са вирусните инфекции на горните дихателни пътища, но те нерядко са последвани от бактериални такива, включително усложнени със засягане на синусите, средното ухо, ларинкса и самите бели дробове. Поддържането на чистота и ограничаването на необезателните контакти с много хора (особено за хронично болни, малки деца и възрастни) има своята стойност.

Но дори още по-важно е да използваме редовно достъпните и през зимата цялостни растителни храни – в сурово и щадящо сготвено състояние, както и под формата на сокове (моркови, червено цвекло, зелеви, лимон, нар и др.), шейкове (смутита, плодови или зеленчукови, най-добре с включени суперхрани, като кълнове, водорасли, цветен прашец, натурална мая, зелени житни стръкове и т.н.) и натурална (нестерилизирана) зеленчукова туршия. Последната подкрепя чревната флора, особено след антибиотично лечение. Тя може да се допълни от някои храни с малка, но нарастваща популярност, каквито са ферментиралите ядки или (за не-веганите) качественият кефир (при който се разгражда тежкият казеинов компонент на белтъка). Другите млечни продукти следва да се ограничат, тъй като продуцират твърде много слуз – превишаването на нормалните й нива може да подхрани бактериите. Повечето растителни подправки са положителни в умерени количества, тъй като имат пряко и косвено действие – за ограничаване растежа на болестотворните микроби, както и за повдигане на имунитета.

Много често възпалителните процеси в носа, ушите, гърлото и долните дихателни пътища са и алергично обусловени. И отново, оптималната стратегия се композира чрез съчетаване на пречистващи опции от храненето и начина на живот с билкови и минерални добавки (особено калций и магнезий) и други допълнителни методи. Ако се касае за хранителна или битова алергия (поленовите алергии са предимно пролетта и есента), важно е да се проследи от какво е повишената чувствителност, включително чрез специални тестове. Закаляването, което по принцип е полезно, не е много добре да се започва през зимата, но следва да се има предвид за през следващия сезон.

Въпросът за това до каква степен можем да се предпазваме и лекуваме самостоятелно и кога да се обърнем към съответен специалист няма еднозначен отговор. Той зависи от степента и качеството на здравната ни информираност, от силата на организма ни и от естеството на болестта, от която ще се предпазваме или лекуваме, както и от наличния избор между здравните експерти. При сериозни случаи е най-добре да се консултираме с няколко такива, и то с допълващи се компетентности – след което да изпълним добре и нашата част от работата. Защото здравето я заслужава!
 

Send Email