Начало » Статии » Здравословно хранене » Ферментиралите храни

Ферментиралите храни

Send Email

Статията е подновена на: 18.10.2019 г.

Съвети от екипа на Център за здравословен живот Vita Rama

Ферментиралата храна ни дава ЕНЗИМИ

Днес лекарите откриват, че много болести и стареенето на клетките са свързани с недостиг на ензими в консумираната храна (поради неправилното й приготвяне и съхранение), в човешките клетки и в храносмилателния тракт. Известно е, че повечето дълголетници консумират предимно естествени храни. Голяма част от тях са предварително преработени от бактерии, преобразувайки се в кисело мляко, „мляко“ от семена и ядки, туршии, ферментирали напитки от други растителни храни.

Естествените ензими, които се произвеждат в процеса на млечнокиселите и други видове ферментиране, се отразяват много добре на самия метаболизъм и повлияват благоприятно различни заболявания. Тези храни са предварително преработени, тоест смлени до една или друга степен. Млечната киселина унищожава вредните чревни бактерии и подобрява правилното усвояване на хранителните съставки. Естествените ензими са изключително полезни за хора с лошо храносмилане. Те пречистват чревния тракт и създават естествена среда за произвеждането на витамини в червата, особено витамини от група B.

Гниенето в червата се предизвиква от консумацията на топлинно обработени животински протеини, особено ако са неправилно комбинирани, и от преяждане с концентрирани храни. Ферментиралите храни противодействат на гниенето. Но трябва да различаваме полезните ферментирали храни от повечето, закупени от магазините; неправилното съхранение бързо влошава качествата им.

Освен това, при сериозни заболявания е необходимо, както консумацията на ферментирали продукти, така и общото хранене да се консултира със специалист (има и състояния, при които се налага тези продукти да бъдат ограничени - кратковременно или задълго).

Прочетете още: Защо кълновете са толкова полезни?

КИСЕЛО МЛЯКО, произведено чрез ферментация

Киселото мляко от една страна има благоприятен ефект върху стомашно-чревния тракт, тъй като доставя полезни бактерии (пробиотици). Но проблемът с млякото е, че самото то носи вреди. Млякото е богато на протеини, минерали и мазнини, но протеините са в много по-голямо количество, отколкото при майчината кърма.

Всеизвестен, медицински и биологичен факт е, че между третата и четвъртата си година повечето деца губят способността да произвеждат ензими за преработката на прясното мляко. Днешното мляко освен това съдържа много хормони, токсични производни продукти от пастьоризацията, много антибиотици и други.

Затова препоръчително е ограниченото консумиране на кисело мляко. Най-благоприятно е да се приема като отделен прием на хранене или в комбинация със зеленолистни зеленчуци. При някои хора е добре киселото мляко да се замести с кефир, при който продължителната ферментация прави млечните белтъци по-добре усвояеми.

Сред най-здравословните ферментирали храни е ЖИТНАТА ВОДА

От нея можем да извлечем само 100% ползи. Житната вода регулира изключително много стомашно-чревния тракт, дава добри бактерии, унищожава гнилостните процеси, досмила несмлените белтъци и други хранителните съставки, зарежда с ензими и пречиства бъбреците.

Трябва да подходим много внимателно към процеса на приготвяне на ферментиралата напитка. Типът на бактериите и дрождите зависи до голяма степен от температурата. Прекалено високата или прекалено ниска температура може да предизвика създаване на нежелана микрофлора. Чрез ферментация на пшеницата във водата тази напитка съдържа протеини, фосфати, лактобацили, декстрин, въглехидрати, ацидофилус и аспергилус оризае (разграждаща големите молекули на нишестето). Следователно колкото по-често приемаме тази напитка, по-лесно ще можем да пречистваме стомашно-чревния си тракт от неразградените вещества, които иначе загниват в нашия организъм.

Наблюдавано е, че бацилус ацидофилус повишава киселинната среда в червата и унищожава всички вредни болестотворни бактерии, свързани с протеините. Много полезни бактерии преработват предварително суровите протеини до аминокиселини, създавайки и млечни киселини, ензими и различни витамини.

Как се приготвя житна вода?

Измиваме, промиваме добре сурова пшеница и я накисваме за 48 часа. Пропорцията да бъде 200-300 грама пшеница в 1 литър вода, а температурата - стайна. След накисването прибираме в хладилника съда с пшеницата и водата. Всеки ден разбъркваме добре, отливаме 100 мл и добавяме чиста вода 100 мл, прибираме в хладилника. А отлятата вече 100 мл житна вода допълваме с още 100 мл леко гореща вода, за да се стопли студената житна вода. Така всеки ден отливаме от хладилника житна вода и добавяме нова вода. Житната напитка, която отглеждаме в хладилника има трайност 3-4 седмици.

Прочетете още: Разтоварване след празниците и презареждане за Новата година



Send Email