Ранните пролетни билки

Този сезон пробужда най-издръжливите растения в природата, но на някои от нас носи пролетна умора. Дивите растения са един изключително мощен здравен ресурс, който може донесе свежест и енергия на организма, точно когато трапезата ни е най-бедна. Някои от тях могат да се използват директно в суров вид, други да се прибавят към супи, а трети да подпомагат лечебните процеси. Младите растения обикновено имат значително повече полезни съставки (белтъчини, ензими, витамини, фитохимикали и др.), така че и малки количества от тях могат да бъдат много ценно допълнение към всяко пролетно меню. Нека разгледаме някои от по-разпространените ранни природни храни и билки, които растат по нашата географска ширина.

Бръшлянова самобайка (Glechoma hederacea)

В Европа това растение е използвано като билка още по времето на Гален, но след това е въведено за хранителна употреба от големия естествоизпитател Хумболт. Бръшляновата самобайка е едно от най-ранните и качествени медоносни растения. Обикновено се вари за кратко или леко се задушава (1 пълна супена лъжица нарязани пресни стръкчета са достатъчни). Младите листа и цветове могат да се прибавят по мъничко в сурово състояние към салати и шейкове. Разбира се, пресните или изсушени стръкове се правят и на чай. Билката действа противовъзпалително при инфекции на дихателните, храносмилателните и отделителните органи, пречиства жлъчката и паразитите, но е средно силно действаща, поради което не се препоръчва за бременни жени и малки деца.

Бял бор (Pinus sylvestris)

Още през зимата се използват пресните иглички на белия бор, накиснати от предишния ден в топла, но не гореща вода с 1-2 с.л. оцет или лимонов сок. Полученият извлек се прецежда и се пие, или се прибавя към сокове и шейкове. Витамин С, а от части и фитонцидите и други полезни съставки преминават във водата. Пролетните борови връхчета също могат да се ядат, но изискват старателно почистване на вътрешността им. Обичайно те се приготвят на чай, който помага срещу кашлица и ставни болки, или от тях се прави сироп.

Врабчови чревца (средна звездица, Stellaria media)

Това е нежно, но устойчиво растение, което рано напролет може да образува „килимче“ върху все още бедната на зеленина почва. Много е разпространено, но малко познавано и ползвано. Най-добре е да се яде като добавка към салата или суров шейк, въпреки че може да се слага и в пролетните супи. Подходящо е за регулиране на мастната обмяната, а също така при болести на дихателните и отделителните органи, ставите и кожата. Изсушеното растение и чаят от него, за съжаление, не са толкова полезни, колкото свежите стръкчета.

Глухарче (Taraxacum officinale)

То е най-полезно рано напролет, когато цъфти, а листенцата са дребни, но по-концентрирани на полезни съставки. Препоръчително е леко горчивите части на глухарчето да се комбинират в салата, сокове и смутита с други зеленчуци, сурови семена, авокадо и т.н. Такива коктейли бързо вдигат общата енергия (тяло, ум, сетива) и имунитета, пречистват жлъчния мехур и черния дроб, подобряват мастната и въглехидратната обмяна. Единствено корените могат да се използват като билка (в отвара или екстракт), защото те съдържат повече от пробиотика инулин.

Горска теменужка (Viola odorata)

Това красиво и ароматно цвете действа добре на дихателните органи, ставите и нервите. Можете да използвате малко цветове и листа за украса на салатата ви, или да ги прибавяте, заедно с другите части на растението, към супите и комбинираните пролетни чайове. По подобен начин се използват и различните видове градински теменужки.

Иглика (Primula officinalis)

Могат да се ползват и дивата иглика, и градинските разновидности. Сапонините, които действат отхрачващо и имуномодулиращо, се намират повече в корените, които трябва да се използват внимателно (обикновено не се назначават при деца). В надземните части ги има по-малко, но както цветовете, така и листенцата на това прекрасно растение могат да украсяват и обогатяват пролетните салати. И това е едно от растенията с най-високо съдържание на витамин С – 1 супена лъжица нарязани листа дава повече от среднодневната потребност от този витамин. Цветовете е са подходящи вечер на чай, защото улесняват заспиването.

Киселец (Rumex acetosa)

Киселецът е средство за натурално подкиселяване на салатите, което има високо съдържание на витамин С и желязо. Можете да използвате относително малки количества от листата и вътрешната част на стръковете, нарязани на ситно, или пасирани на сос. Супата от киселец е вкусна, но при готвенето й, органичните киселини търпят неблагоприятни промени, така че не е целесъобразно да я ядем често или по много.

Лапад (Rumex patientia)

Лападът може да се употребява в малки количества в салатите, защото е особено добър източник е на витамините С, В2 и каротин, макар да не е толкова вкусен, колкото киселецът. Младите листа и стръкчетата могат да се използват цели, а за сурова консумация от застаряващите растения – само нежните връхчета. Целите стръкове могат да се добавят към други зеленчуци и да се приготвят на супа, с която не трябва да се прекалява, заради значителното оксалатно съдържание. Все още у нас и в много райони на света има хора, които ядат супа от лапад често и в големи количества и се чувстват добре – това е индивидуално, но гарантира, че малките дози не са проблем при повечето хора.

Обикновено великденче (Veronica officinale)

За лечебни цели могат да се използват и няколко други растения от рода на обикновеното великденче. Те не са много подходящи за директна консумация, но са чудесни като меко действащи билки – можете да добавяте до 2 пълни супени лъжици към дневния си чай. Билката има благоприятното влияние върху дихателните пътища, а някои изследвания доказват също нейното противогъбично и успокоително действие.

Обикновена коприва (Urtica dioica)

Това широко разпространено растение всъщност има необикновени свойства. По съдържание на белтъчини, витамини, минерали и даже Омега-3 мастни киселини тя превъзхожда повечето зелени храни. Можете да я консумирате сурова – младите стръкчета и листа, след като се обезвредят парещите власинки чрез смилане в блендер. Освен това можете да използвате коприва за приготвянето на вкусни зеленчуково-зърнени супи и каши.

Редовното използване на стръкчета и листа от коприва като храна и по-малко ефективно на чай е важно при пролетна умора, анемия, ставни и кожни (вкл. алергични) заболявания. Корените обикновено се ползват като отвара или екстракт – те подобряват състоянието на сърцето и простатната жлеза. Външно корените на копривата укрепват корените на косата.

Червена мъртва коприва (Lamium puprurocerulaeum)

Този вид коприва е най-разпространен у нас, в сравнение с по-често препоръчваните бяла и жълта разновидност, но действието на пурпурната е поне също толкова добро. Като запарка обикновено се използва като противовъзпалително и кръвоспиращо средство, особено при гинекологични проблеми. Тя съдържа интересни съединения – феромони, които може би също участват в лечението на тези конкретни показания. Младите листа могат да се прибавят към супи.

Троскот (Cynodon dactylon)

Това е един от най-устойчивите плевели и е възможно дори химикалите да не му подействат, а само да натровят почвата. Подобно на листата на ечемичните и другите житни треви, така и тези на троскота са подходящи на лечебен сок, а отварата от корените му подпомага бъбречното лечение. Тя не само действа пикочогонно (диуретично) и намалява микробните популации, но и действа леко болкоуспокояващо.

Червена хвойна (Juniperus oxycedrus)

Може да се ползва и по-широко разпространената синя хвойна, но според Петър Димков и някои нови научни данни, тя й отстъпва по редица показатели. И двата вида съдържат активни фитонциди, витамини от В групата и С, както и много други полезни съставки. Голямата трайност на плодовете позволява останалите до пролетта върху храстите все още да се ползват – най-добре на настойка, заедно с игличките – както при бора. Трябва да бъдете особено внимателни с казашката хвойна обаче, защото е отровна!

Чеснова трева (Alliaria petiolata)

Чесновата трева е много добър вкусов и лечебен заместител на зеления чесън, включително за хора, които не употребяват лукови растения. Тя е от семейство Зелеви и среща се относително често, но предимно по влажни места. Действа антибактериално при разстройства, възпаления на носа, ушите и гърлото, има има отводняващо действие при отоци, а и съдържа доста витамин С. Като повечето сурови зелеви растения, прясната билка съдържа и глюкосинолати, които имат с предпазно противотуморно действие.

» Получавай вдъхновение за здравословен живот директно на имейла си – рецепти, съвети и новости от Vita Rama.