6 най-чести грешки при растително хранене

Tweet

Храненето предимно с растителни храни отдавна не е нова концепция. Само до преди 100 години повечето народи по света, включително и българският, са консумирали основно плодове, зеленчуци, зърнени, бобови, семена, ядки и сравнително малко животински храни. Неслучайно в българската традиция има над 200 дни пости. Консумацията на големи количества животински храни датира от скоро и резултатите от това са показателни. Населението в световен мащаб е по-болно от всякога. Никога досега не е имало толкова много хора, страдащи от сърдечносъдови и автоимунни заболявания, диабет, затлъстяване, рак и много други.

Решението по отношение на тези сериозни здравословни проблеми може да се окаже, че е буквално пред очите ни. Многобройните изследвания върху ползите от растителната храна доказват, че тя не само действа превантивно, но и може да възвърне здравето на човек в дългосрочен план. Забелязва се все по-голям интерес към растителното хранене по цял свят. Все повече хора разбират, че е настъпило време за промяна. Всяка една промяна в начина ни на живот, обаче крие рискове, ако не сме внимателни. Затова ще разгледаме основните грешки, които повечето хора допускат, когато преминават към растително хранене и как вие можете да ги избегнете.

1. Недостатъчна консумация на разнообразни растителни храни

Първата основна грешка при всички хора, не само при тези, които желаят да консумират растителна храна, е твърде еднообразното меню. Разнообразието от плодове, зеленчуци, зърнени, бобови храни, семена и ядки, трябва да присъства ежедневно, независимо дали човек е на растително, или на смесено хранене. Разнообразието от тези храни ще достави на тялото ви нужните белтъчини, мазнини, въглехидрати, фибри, витамини, минерали и фитохимикали. Съветът ни към вас е да разнообразявате менюто си, колкото се може повече.

2. Прием на недостатъчно калории

Друга основна грешка е недостатъчният прием на калории и храна. Хората често казват: „Ям, но не се наяждам, след два часа отново изпитвам глад!″. А когато ги попитаме с какво се хранят, се оказва, че те наблягат основно на плодовете и зеленчуците, но почти не консумират зърнени и бобови храни. Без съмнение плодовете и зеленчуците са изключително богати на важни хранителни вещества, като витамини, минерали, фибри и фитохимикали, но не бива да консумираме единствено тях. Зърнените и бобовите храни са чудесно допълнение към плодовете и зеленчуците. Те са много хранителни и могат лесно да доставят в по-малък обем храна калориите и хранителните вещества, които са ни необходими. Пшеницата, овесът, оризът, просото, царевицата, качамакът, елдата, киноата, бобът, лещата, нахутът и грахът съдържат сложни въглехидрати и имат достатъчно фибри, които ни засищат. В зависимост от сезона и калорийния разход на всеки, ви препоръчваме 30-60% от менюто ви да се състои от тези храни.

3. Консумация на прекалено много рафинирани храни

Много хора, преминаващи на растително хранене, допускат грешката да консумират постни храни, които обаче въобще не са здравословни. Това са храни с бяло брашно, бяла захар и екстрахирани мазнини, богати на празни калории, но без особена хранителна стойност. Тези продукти се срещат най-вече под формата на шоколади, бонбони, вафли, бисквити, солети, снаксове и т.н. Много от тях се рекламират като „веган“ и „здравословни“, което изкушава хората да си ги купуват.

Други подобни храни са пържените картофи, веган пиците, баниците и тортите. Но бихме казали, че те са по-скоро бърз път към напълняване, дефицити, запек, диабет и други здравословни проблеми, отколкото път към здравето. Съветваме ви да базирате своето меню основно на цели растителни храни, така, както са ни предоставени от природата. Консумирайте възможно най-малко пакетирани и рафинирани хранителни продукти.

4. Консумация на прекалено много мазнини

Консумацията на мазнини над 15-20 % от общите калории, независимо от вида на храната, е сериозен хазарт със здравето и това е друга основна грешка в съвременното хранене. Изключването на животинските храни от менюто е първата стъпка към намаляването на мазнините. Но консумацията на твърде много течни растителни мазнини, сурови и печени ядки и семена, маслини и авокадо, също има сериозни негативи за здравето. Например, основната причина за инсулиновата резистентност и диабета са големите количества мазнини, а не захарите, както масово се смята. Освен това, мазнините водят до затлъстяване, като се трупат директно като мастна тъкан.

Можем да видим, че в сегашната ситуация с Ковид-19 в най-рисковата група спадат хората със затлъстяване. Препоръчваме ви да консумирате мазнини само от цели растителни източници. Екстрахираните масла, като олио, зехтин, шарлан, кокосово масло и други, са източник на празни калории и не носят почти никакви ползи за здравето ни. Достатъчно мазнини можете да си набавите чрез 60-80 г сурови семена или ядки, или едно авокадо, или 20 маслини на ден.

5. Неправилно комбиниране на храните 

Важно е не само какво консумираме, но и как комбинираме храните. Смесването на разнообразни храни дори от растителен характер по неправилен начин е друга основна грешка, допускана от много хора. Тези комбинации могат да доведат до ферментация и гниене в храносмилателната система и да станат причина за развитието на неблагоприятни бактерии в червата. А това постепенно може да доведе до нарушения в здравето, като чревна пропускливост, лошо храносмилане и усвояване на храната и др. Как да комбинирате храните, за да имате добро храносмилане? 

Избягвайте:

- Консумацията на плодове след основно хранене. Най-добре е плодовете да се приемат на гладно, като закуска. 

- Смесването на кисели и сладки плодове по време на едно хранене. 

- Комбинирането на картофи с бобови по време на едно хранене. 

- Консумацията на големи количества семена и ядки, заедно със зърнени и бобови храни.

- Комбинирането на плодове и ядки.

6. Отричане на хранителните добавки 

Растителното хранене може да крие някои рискове, свързани с дефицити. Това се дължи на недобре съставено разнообразно меню, или на различни видове генетични мутации, които пречат на набавянето на необходимите хранителните вещества.

Много хора отричат изцяло ролята на хранителните добавки. Поради обеднелите почви обаче, съдържанието на различни витамини и минерали в храните днес е по-малко, отколкото беше преди 50 години. Ето защо се наблюдават различни дефицити при почти всички хора, независимо от това как се хранят.

Освен консумацията на разнообразни растителни храни, добавянето на малки дози хранителни добавки може да ни донесе максимални резултати по отношение на нашето здраве. Такива вещества са витамин B12, витамин D, Омега-3 мазнини и евентуално други витамини и минерали.

Някои от тях, като витамин B12, например, е много трудно да си набавим чрез храните, затова най-добрият вариант си остава приемът на хранителна добавка. Витамин D можем да си набавим основно чрез излагане на достатъчно слънце през топлите месеци, но през зимните е добре да поддържаме нивата му чрез добавка.

Повечето от хранителните вещества можем да си набавим чрез растителните храни, но при определени условия човек може да е по-податлив на дефицити. Затова ви препоръчваме да се консултирате със специалист и да определите индивидуално храните и хранителните добавки, които са ви необходими. Това е най-добрият начин човек да си гарантира максимално здраве.

Всичко споменато досега не трябва да ви отказва от растителното хранене, защото то е най-добрият избор за вашето сегашно и бъдещо здраве. А екипът на Здравословен център Vita Rama ви пожелава успех и винаги е насреща, за да ви помага по пътя към здравето и хармонията! 

Tweet