Преди няколко века науката е гледала на организма „на едро“ – според известните тогава макросъставки, като вода, белтъчини, мазнини, въглехидрати и някои минерали. Но с времето все повече е ставало ясно, че някои други вещества, макар че присъстват в малки количества, имат незаменима роля за нормалното фукциониране на тялото и ума. Това са най-вече витамините, микроелементите и фитохимикалите. А пък от витамините – жизнените катализатори на обмяната – от най-редовен приток в относително значителни дози е аскорбиновата киселина, по-известна като витамин С.
Това всъщност е есенциално хранително въщество (нутриент), който се среща главно в растителния свят, откъдето си го набавяме и ние. За разлика от редица представители на животинския свят, човекът не може да го синтезира самостоятелно.
Сред основните функции на витамин С е действието му като мултифункционален щит за клетките и тъканите, поради антиоксидантната си активност. Голяма част от токсините, проникнали отвън или образувани в организма вследствие на нормалната обмяна и поради въздействието на обменни нарушения, микроорганизми, радиация и други вредности, водят до образуване на много свободни радикали. Те увреждат клетките и причиняват по-тежко протичане на инфекциите и дегенеративните процеси в кожата, лигавиците, вътрешните органи и мозъка, както и за общо по-бързо износване и състаряване на телесния механизъм.
Аскорбиновата киселина значително ограничава щетите от свободните радикали, включително чрез участието си в мегаензимната детоксикираща централа на тялото – чернодробния цитохром 450. След това, витамин С участва в образуването на колагена – основен градивен материал на съединителната тъкан, която е почти вездесъща в организма, особено когато говорим за кожата и образуванията й, кръвоносните съдове, костите и ставите. Освен това има роля в синтеза на надбъбречните хормони и серотонина, които са основата на нашата жизненост и устойчивост. Витамин С е необходим и за мастната обмяна, ускорявайки превръщането на холестерола в жлъчни киселини, както и за синтеза на карнитина и рециклирането на коензим Q-10.
Имунната система също чака подкрепа от този витамин, особено при образуването на защитните интерферони. Кръвотворенето и кръвосъсирването също се подпомагат от витамин С, включително чрез подобряването на усвояването и действието на желязото. Аскорбиновата киселина е в сложни взаимоотношения с редица други витамини (от B групата, А, Е, D, К), както и с хистамина – известен медиатор на алергични и възпалителни процеси.
Как се проявява недостигът на аскорбинова киселина? В миналото това са били понякога тежки прояви на авитаминоза, известна като скорбут, с тежки кръвоизливи, падане на зъбите, силна отпадналост и имунен срив, често със смъртен изход. Моряците на дълго плаване са били особено застрашени, тъй като запасите им са били главно от консервирана храна. В днешно време е по-характерен частичният дефицит, който обаче също предразполага към редица заболявания. Той може да е много коварен, тъй като признаците му са нехарактерни и често се отдават на други проблеми, на травми, преумора и т.н. Например, периодично кървене на венците, по-трудно заздравяване на раните и по-лесно поява на „синки“ при удар, по-чести сезонни простуди и алергии, суха кожа, косопад, чупливост на ноктите, ставни болки и нарастваща отпадналост.
Базово потребните количества от останалите витамини варират от няколко микрограма до няколко милиграма, но по нови данни аскорбиновата киселина трябва да се приема от възрастните по около 200 мг на ден за стабилно съдържание в кръвта, макар че и по-ниски дози могат да предпазят от явни прояви на дефицит. Нещо повече, при редица хора оптималните дози могат да бъдат и по-големи, дори до 500-600 мг, колкото и реално могат да се приемат чрез определени пресни плодове и зеленчуци. Токсините от околната среда и особено тютюнопушенето, различните претоварвания и особените физиологични периоди (бременност, кърмене, пубертет, старческа възраст) могат също да доведат до нужда от по-голям прием на витамин С. Проблемът е, че той постепенно намалява след откъсването на растенията от корена им, още по-бързо се разгражда при изсушаване, ако не е във вакуум и почти напълно изчезва след каквато и да е топлинна обработка. Следователно, не само почитателите на животинските и рафинирани продукти са застрашени от хиповитаминоза, но и тези, които употребяват добър обем цели растителни храни, които обаче не са прясно набрани и веднага консумирани. Някои хора могат да компенсират това, ако през повечето дни употребяват богати на този витамин сурови плодове и зеленчуци (киви, касис, ягоди, цитруси, червени чушки), както и ако могат да включат диви негови източници в прясно състояние (шипки, листа от иглика, сок от коприва, настойка от борови, елови и смърчови иглички и др.).
И все пак, повечето от нас почти всеки ден разчитат на относително бедни източници, към които са всъщност и повечето стандартни плодове и зеленчуци, като ябълки, банани, краставици, моркови и др. Така нерядко се натрупва скрит дефицит, особено изразен през студените месеци, за да кулминира в т.нар. пролетна умора – състояние с комплексни причини, сред които е голяма ролята именно на хиповитаминозата С. Вирусните инфекции тогава протичат по-тежко, а също така се увеличава делът на сърдечносъдовите инциденти.
За съжаление, тази сезонност на недостига на аскорбинова киселина вече се губи и много хора страдат от него през цялата година. А в действителност хранителните добавки с витамин С са сред най-достъпните и безопасните. Според повечето здравни комисии, употребата дори на 2000 мг не води до проблеми за организма, тъй като бързо се елиминира от него. Друг е въпросът с мегадозите от десетки и стотици хиляди мг, които се вкарват директно в кръвта и служат вече като лекарство със своите предимства и странични ефекти.
На първо място по удобство и ниска цена е използването на витамин С на прах, но винаги след разреждане. Прибавянето на щипка от него (50-100 мг) към всяка порция течна или кашава храна е за препоръчване, особено ако искаме да увеличим и усвояването на желязото. Освен това, такава храна може да бъде при необходимост съхранявана още няколко часа са хладно и тъмно, като допълнителният витамин С предпазва много от съставките на продукта от окисляване и снижаване на хранителната му стойност.
От друга страна, е вярно, че по-пълноценно в организма се усвоява витамин С от храната, поради образуваните комплекси с биофлавоноидите, известни по-рано като витамин Р, някои минерални, мастни и белтъчни съставки. Но съвременното суплементиране до голяма степен компенсира този недостатък на изолираните форми (на прах, таблети, ампули и др.) Такива авангардни добавки са, например, липозомната форма на витамин С и извлеченият витамин С от ацерола и шипка, които предлагат на организма цялостно усвоими форми. Освен това те се допълват взаимно, като липозомите лесно прехвърлят клетъчната мембрана, докато биофлавоноидите и допълнителните полезни съставки от натуралните екстракти съдействат за основните функции на витамин С за укрепването на съдовете и осигуряването на по-добра имунна защита. Следователно трите предложени форми си имат своите силни страни и могат да бъдат избирани, а понякога и комбинирани. Ако искате да приемате витамин С за предпазване и по-бързо отзвучаване на леки неразположения, това тези съвети ще ви помогнат да постигнете добри резултати. Но ако става дума за сериозни здравословни състояния и заболявания, употребата на каквито и да било добавки трябва да бъде под контрола на специалист. Основната причина за това не е толкова рискът от евентуални проблеми, колкото вероятността при остри или затегнати патологии да е необходимо прилагането и на други методи и средства. При необходимост, винаги можете да разчитате на дългогодишния опит на специалистите на Здравословен център Vita Rama, които не само ще ви помогнат да установите първопричините, но и да постигнете оптимално здраве.
Д-р Димитър Пашкулев за Здравословен център Vita Rama