У всеки от нас съществува една версия, която живее в тялото си с уважение, която излъчва светлина и сила, балансирана и способна. Може би точно тя ни води към истинския път на душата.
Вярвам, че храненето е основата, върху която всеки може да стъпи за да израсне. Който е научил нежната грижа за тялото, ума и жизнеността си, е несметно богат. А този избор е на една ръка разстояние, стига да решиш да се протегнеш към него.
Казвам се Лилия Руменова и съм нутрициолог във Vita Rama. Завърших „Глобално хранене и здраве“ във VIA University College в Орхус, Дания, и магистратура по диететика в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Над 10 години практикувам съзнателно и холистично хранене.
В работата си съм била свидетел на истински здравни трансформации. Всяка от тях ме кара да вярвам още по-силно, че знанието за храненето трябва да стига до повече хора. Но преди да ти разкажа за работата си, искам да ти разкажа откъде тръгнах.
Израствайки, приех регулирането на здравето и психо-емоционалното състояние като основен и първи проект в живота си. Така и открих любовта си към природния и за мен единствен път към здравето, екологията, движението и енергийната работа.
Израснах в типично българско семейство, с домашна кухня и нормална култура на хранене. Бях злоядо дете и боледувах постоянно. Помня, че след едно от многото лечения и десетки антибиотици апетитът ми рязко се отключи. По една или друга причина храната се превърна в регулаторен механизъм и започнах да качвам килограми. От първи до седми клас бях с наднормено тегло.
После махалото се люшна в другата крайност. На 12 години вече активно се интересувах от отслабване, а към 16 бях стигнала до анорексия. Гладувания, безброй актуални диети, които обещават поразителни резултати, изтощителни тренировки, броене на калории дори само с поглед. И страх от образа в огледалото и оценката на кантара. Бях решена да съм слаба на всяка цена и не осъзнавах колко сериозно страдат имунната ми система и психиката ми, особено на тази крехка възраст. А всичко това беше скрито зад претекста за „здравословно хранене”. Колкото и да ми казваха, че изглеждам добре, винаги се смятах за прекалено пълна. Много често, гладувайки, получавах комплименти за фигурата и дисциплината си от връстници. Това продължи през цялото ми юношество.
На около 19 години, вече студентка в Орхус, разбрах, че съм стигнала прекалено далече и е време да си върна връзката с тялото. И това промени всичко. All in - подходът, който възстановява естествените сигнали за глад и ситост, защото след години гладуване и контрол, имах нужда да захраня тялото си така, че да излезе от режим на оцеляване и да спре да складира всяка калория, която може. Да забързам метаболизма си и най-вече да преодолея страха от храната.
Затова избрах обратния път: да си позволя всичката храна, която искам, но пълноценна, за да покажа на механизма за самосъхранение, че вече съм в безопасност. Тогава открих магията на растителното хранене. Можех да ям колкото искам, стига храната да е истинска и полезна.
Беше страшно. Първите месеци качих килограми и всяка клетка в мен искаше да се върне към контрола. Но бях решила да се доверя. След около половин година ненаситният глад започна да утихва. Спря да ми се яде сладко постоянно, а килограмите започнаха да си отиват сами, без ограничения. Появи се отново хормоналният механизм за чувство на ситост и глад, а критичният глас в главата, който повтаряше „прекаляваш“, „не ти се полага“, „днес спортува ли?“, ставаше все по-тих.
Доверих се на тялото си и то се довери на мен. И така, след няма и осем месеца от самото начало бях в най-добрата форма в живота си и по-щастлива и здрава от всякога. Бях си върнала предходното тегло, което преди поддържах със сурови ограничения и кратки прозорци на хранене. Хранех се, когато пожелая, когато тялото ми продиктува.
Оттогава минаха много години и се срещнах с прекрасни хора, сблъскали се с подобни и много по-сериозни състояния. Споделям тази история, защото знам със сигурност, че това е възможно за всички ни. Разбира се, опитът е безценен и вплетен в израстването ми като специалист. Бих могла да напиша книга от случилото се през годините. Благодарна съм за здравето си, за всички учители, с които съм имала щастието да общувам. Сега холистичният начин на живот за мен е по-широкообхватен, изтъкан от множество методи за себепознание, медитация, даоистки практики, природа, традиции, здравословни отношения, личностно развитие. Знам, че храненето беше основата за всичко това. Ако усещаш, че е време и ти да се довериш на тялото си, ще се радвам да се срещнем.