Махенди – изкуството на рисуване с къна

Tweet

Едно оригинално духовно изкуство

Рисуването с къна махенди е старо, колкото и самата ведическа култура. За ритуали и церемонии, ръцете се изписвали с кръгове и мандали, символизиращи слънцето Суря-Нараяна, така адептът показвал желанието си да събуди своето вътрешно духовно зрение и да озари живота си. Стремежът към красота и хармония в древна Индия е свързан с идеята за Бог, наричан Бхагаван (най-съвършеният) и Кришна („всепривличащ“), Той е смятан за източник на красотата във вселената. Затова и благородните хора в миналото изучавали 64 изкуства за създаването на път към свързване с божественото. Едно от тях е изкуството за декориране на тялото с естествени пигменти и бои – махенди. Можем да го срещнем още като мехнди, механди, но коренът е един – санскритската дума за чудодейното растение „мендхика“ – къна  (лат. Lawsonia inermis).

Приложена върху кожата, къната оцветява в различни червеникави нюанси – от оранжево, през наситено червено до кафяво. 

Наситеността на цветовите нюанси зависи от много фактори:
• Качеството на самата къна;
• Какви етерични масла са добавени в пастата за рисуване;
• Колко време пастата стои върху кожата;
• Температурата в помещението;
• Количествата меланин и колаген в кожата (които са индивидуално различни).

Самото растение мендхика се отглежда и култивира при топъл климат, основно в Африка, Южна Азия, Австралия и т.н. Технологията на приготвяне на къната за рисуване изисква вещина – фино смляното растение се смесва с лимонов сок, черен чай, евкалиптово и камфорово масла и други, в зависимост от ефекта, който търсим. Основно изискване е вече хомогенната смес да престои на топло поне няколко часа, преди да я нанесем върху кожата.

Важна част от социалния и духовен живот в Индия

В съвременна Индия рисуването с къна съпровожда всеки по-голям религиозен фестивал, или друго голямо радостно събитие. Дори е част от голяма предбрачна церемония, наречена Санджит. Известен и като „вечер на къната“, този празник събира жените от семейството на младоженците, за да изпъстрят ръцете и краката си за най-важния ден в живота на всяко момиче. Този ритуал дава възможност на двете семейства да се опознаят, отнема от стреса на трескавата сватбена подготовка, а булката прекарва пълноценно време със сегашното и бъдещото си семейство. Ръцете и краката на бъдещата невеста се декорират до коленете и лактите, превръщайки ги в истинско произведение на изкуството. Махенди се свързва с любовта и плодовитостта. Затова и поверието гласи, че колкото по-тъмна и ярка е рисунката и колкото по-дълго се задържи върху кожата, толкова по-силна ще е любовта между съпрузите.

В традиционна Индия в махенди се преплитат символи и мотиви, носещи сатва – благоприятност, чистота и добра карма. Мандали, лотоси, пауни, риби, костенурки, свещени растения като „Туласи“ покриват дланите и стъпалата.

Извън Индия

В Африка и близкия Изток рисуването с къна е било много важен ритуал в живота на всяка жена. По време на цикъл жената се смятала за нечиста, уязвима и предразположена към заболявания. Зли духове (джинове) или уроки можели лесно да проникнат във фината енергия на жената и да предизвикат заболявания и психически разстройства. Затова ѝ било забранено да посещава храмове или да участва в ритуали. На седмия ден от цикъла се извършвал специален пречистващ ритуал. Мюсюлманките ходели в обществената баня хамам, където под течащата вода измивали физическото и енергийното замърсяване.

След това нанасяли къна на косата, ръцете и стъпалата си. Къната била символ на чистотата, здравето, радостта. Жената, изрисувана с къна, носела видими символи, с които показвала на общността и съпруга си, че е чиста, силна, в добро духовно, емоционално и физическо здраве. Къната носи със себе си „барака“ – блаженство, което защитава от нещастия.
Рисунките, направени на 7-8-ия ден от цикъла, проявяват своя най-голям интензитет след 2-3-4 дни, точно когато жената е с най-силни репродуктивни възможности (времето на овулация).

В Африка жените използвали къната като защитен механизъм срещу уроки и духове, за очистване на телата си, за да съхранят здравето на кожата и косата си. Често и в мотивите на африканските народи могат да се видя триъгълни елементи, символ на око, което противодейства на зли и недобронамерени погледи.

Къната е лечебна

Освен ритуално, декоративно и сакрално приложение, къната е и с доказано лечебно действие в аюрведа. Нанасянето ѝ по върховете на пръстите предпазва от белене на кожичките и чупене на ноктите. Растителният танин, съдържащ се в растението, се свързва с протеина на кожата, правейки я здрава и еластична, като дори я подмладява. В Индия често можете да видите жените да оцветяват плътно стъпалата си в червено, отдавна открили свойствата на къната срещу напукване на кожата.

Къната е и прекрасно средство за успокояване и намаляване на Пита доша (енергията на огъня в организма). Успокоява много ефективно главоболие, треска, хистерия. Също така, къната притежава антисептичен и антибактериален ефект, поради което успешно се прилага срещу кожни проблеми, причинени от гъбички, бактерии, лишеи и т.н.

Автор: Стела Христова
Статията е публикувана в сп. Йога за всички

Прочетете още:

Красотата като външен израз на вътрешното състояние на духа

Tweet