Начало » Статии » Здраве » Щитовидната жлеза – сложен, но сглобяем пъзел

Щитовидната жлеза – сложен, но сглобяем пъзел

Send Email

„Хеликоптерът на организма“

Щитовидната (тиреоидна) жлеза, получила името си от своята форма, е защитена от щитовидните хрущяли и меките тъкани на шията. Този важен ендокринен орган изисква задълбочен подход за правилна профилактика, диагностика и комплексно лекуване. 

Хормоните на щитовидната жлеза – тироксин (Т4), трийодтиронин (Т3) и калцитонин, са с почти всеобхватни биологични функции в организма. Те играят роля за физическото и умствено развитие, клетъчното дишане и обмяната, терморегулацията, нервната и сърдечносъдовата дейности, поддържането на репродуктивното здраве и нормалното телесно тегло, и още мн. др. Тези хормони подлежат на специална регулация от нервната система, хипоталамуса и хипофизата, а освен това са свързани с основни фактори, като наследствеността, психиката, начина на хранене, движението, почивката, инфекциите, токсините, лъченията и т.н. 

Високата и устойчива функционалност на цялото тяло и ума е тясно свързана с нормалната дейност на тази жлеза, което увеличава значението й не само за здравето, но и за качеството на нашия живот.

В последните десетилетия се наблюдава стръмно покачване на процента на проблемите с щитовидната жлеза. Те често остават в сянката на няколко други групи патологии (сърдечносъдови, туморни, инфекциозни, автоимунни, нервно-психични), въпреки че в техния произход често присъства явен или скрит фактор, свързан с тиреоидита.

Как да се предпазим? 

Щитовидната жлеза се поддържа здрава от общото добро състояние на организма, както не може част от един басейн да остане чиста, ако целият е замърсен. Наследствеността е важна с около 20-30%, но по-голямата част от факторите зависят от нас, включително замърсяването на околната среда. Според много проучвания най-важното в начина ни на живот е храненето – в менюто ни трябва да преобладават цялостните растителни продукти, движението трябва да е умерено и разнообразно, а сънят – навременен и отморяващ. Токсините, които въпреки това проникват в организма, могат да бъдат извеждани по-бързо чрез разтоварващи режими и други форми на детокс, но под контрола на специалист. Такива консултации са важни и при употребата на билки и добавки, тъй като трябва да се прецени индивидуално. Това важи и за йодните добавки, които понякога са важни, особено за бременните жени, но да се консумира повече йодирана сол не е добър вариант, защото може да доведе до предозиране с натрий и хлор. Тъй като вече почвите стават все по-бедни на нужните вещества, се препоръчва консумацията на разнообразие от плодове, зеленчуци, зърнени култури и др., особено ако не пием редовно нужните хранителни добавки. Важно е да се грижим и за психиката чрез релаксиращи и регулиращи техники, които е най-добре да се съчетават. Още по-важно е да изгради стресоустойчив светоглед, за да не се „подлудяваме“ от всекидневни дреболии. Това, разбира се, е дългосрочен процес.

Преки признаци и парадоксални болести 

В медицината отдавна е ясно, че осезаемите симптоми са важни, но недостатъчни за установяването на вярната диагноза. Например, уголемяването на щитовидната жлеза може да е свързано с намалено, увеличено или дори общо нормално отделяне на хормони. По-бърза уморяемост се среща както при намалена, така и при увеличена функция (хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм). Свръхчувствителност, която се обяснява на нервна почва или с алергии, може да произтича от щитовидни проблеми. А привидно „тихи“ възли могат да са причина за сърдечни аритмии и т.н. 

Много от щитовидните заболявания започват неусетно за пациента, като особено актуална е най-честата патология – автоимунният тиреоидит на Хашимото. Докато антителата, активиращи щитовидната жлеза при хипертиреоидизма на Базедов-Грейвс, дават по-ранни симптоми, като нервност, сърцебиене, треперене, непонасяне на жега, изпъкване на очите и т.н., при Хашимотото отначало може да няма признаци. Или да се отдават на друго заболяване, ако са свързани с повишена уморяемост, промени в настроението, съня и телесното тегло, лек косопад, нередовен цикъл при жените и др. Затова са необходими разгърнати лабораторни и образни изследвания – както при наличие на такива начални симптоми, така и при подозирано предразположение, т.е. превантивно. 

Всъщност при автоимунния тиреоидит функцията на жлезата отначало може да бъде леко увеличена, след което да премине през привидно нормална и с напредването на заболяването да спада все повече. Тогава обикновено вече личи, тъй като човек напълнява, става по-зиморничав и депресивен, перисталтиката е затруднена, паметта му започва да отслабва, появява се косопад на главата и веждите, и т.н.

Препоръчителни лабораторни изследвания на щитовидните функции

Тиреостимулиращият или тиреотропен хормон (TSH), въпреки че се отделя от хипофизата, е на първо място по важност, особено в началните стадии, когато нивата на щитовидните хормони могат и да са нормални. Самите хормони трябва да се съпоставят, т.е. да се изследва не само тироксинът (Т4), но и трийодтиронинът (Т3), а ако има други данни за нарушена минерална обмяна – да се проверят стойностите също и на калцитонина и паратхормона. Ако се подозира наличието на Хашимото, най-важните антитела са МАТ и ТАТ, а при хиперфункция трябва да се проследи и Anti-TSHR (TRAK). Но при тиреопатологиите има и множество вторично повлиявани показатели, които трябва да се назначават индивидуално: пълна кръвна картина, видовете холестерол (HDL, LDL, VLDL), триглицериди, хомоцистеин, гликиран хемоглобин (HbA1c), пролактин, надбъбречните и половите хормони, някои минерали, витамини, и др.

Пътищата към възстановяване на здравето

Ясно е, че на всеки човек с щитовидно заболяване би му се искало да има бърз и лесен начин за трайно възстановяване. Понякога това може да се постигне с някои признаци, но за цялостното здраве (както при напредването на всяко сериозно заболяване) това за съжаление не е възможно. Както в древността Евклид е подчертавал, че към изучаването на геометрията няма „царски път“, така и съвременният лекар трябва да насочи пациента към дълга и сериозна работа за подобряване на начина на живот, ако се налага – допълнително включване на природни продукти, а в крайни случаи –по-силни медикаменти и/или оперативни намеси. Важно е да има интелигентна колаборация между лекуващ и лекуван, още повече, че при редица щитовидни проблеми често се наблюдават свръхчувствителност към храни, лекарства, битови и стресови фактори. 

Правилен е цялостният подход за здравословен живот, обхващащ хранене, дишане, движение, сън, психонастройка и хигиена. Желателно е да се намалят вредностите, не само чрез отказ от битови интоксиканти и незадължителни лекарства, но и чрез по-чести спортни активности и медитативни практики сред природата или в по-малко замърсена среда, избягване на прекомерния шум и т.н. 

Предписваните добавки не трябва да следват шаблони, а да се съобразяват с цялостното здраве и индивидуалността на пациента. Например, селенът е по-универсален за защита на щитовидната жлеза и другите органи от автоимунни атаки, докато йодът при някои хора може да е необходим, но при други – не. Понякога надбъбречните жлези са първично заболели, което се е отразило и на щитовидната жлеза. Тогава са по-важни добавки, като ашвагандата, родиолата, женшенът, витамините С и В5, магнезият, цинкът и др. Когато причината за автоимунната атака е лошото храносмилане, а това е невероятно често срещано, са подходящи омекотяващите билки – ружа, слез, живовляк, бряст, но могат да бъдат особено важни и ензимите, и пробиотиците. 

Някои външни приложения от народната медицина също заслужават внимание, примерно, налаганията със смачкан лист от зеле или с лапа от сурова тиква. И разбира се, балансиращите нервите и подобряващите съня средства са необходима подкрепа за стабилизиране на положението. Могат да се имат предвид и редица психотерапевтични методи, включително нови, които през последните десетилетия жънат големи успехи по целия свят, а България започват да наваксват изоставането си.

Можем ли да сгрешим с избора на хранителни добавки? 

Някои слухове, че отделни храни, билки, минерали и др. са особено полезни или противопоказни, могат да подведат хората, които искат да си помогнат. Ето и някои от тях. В обращение са списъци с храни, например, орехи и чесън, в които би следвало да имат йод, но реално в повечето почви този микроелемент почти не е наличен и затова не може да се разчита на съдържанието му в почти всички храни. Не е правилно и да се обобщава колко е йодът във водораслите, тъй като се колебае в широки граници. Освен това много от водораслите имат и доста бром, който измества йода от организма. Предпазването, началното лекуване на йоднедоимъчната гуша и повишената нужда на бременните от този елемент трябва да се определят след изследвания и с точно дозирани минерални добавки. 

По отношение на автоимунните щитовидни проблеми, съществува слух, че ако пациентите изключат захарта и глутена и се пазят от слънцето, ще се подобрят. Но по-често не само щитовидната жлеза, а целият организъм има проблеми с животинските продукти и изолираните мазнини. Освен това прекаленото ограничаване на слънцето, особено без редовен прием на витамин D3, може да наруши много ключови за тялото обменни процеси. Някои хора пък приемат селен от общи съображения с почивки, но именно тогава се усилват автоимунните атаки и няма пълноценна профилактика на влошаването. 

Срещат се и крайности по отношение на значимостта на различните терапии. Някои пациенти разчитат само на конвенционалните препоръки, докато други се вторачват в отделна билка или хомеопатична субстанция. Разчитат само на акупунктурата, или само на хипотетичния шанс да си помогнат единствено чрез самовнушения. Те отказват да следват комплексна природолечебна програма и отхвърлят дори най-необходимите лабораторни изследвания. Това обаче е много опасно, особено ако заболяването е напреднало, или ако част от щитовидната жлеза вече е оперативно премахната и човек спре за седмици поддържащите медикаменти – тогава може да се стигне дори до тиреоидна кома с опасност за живота.

В диагностиката и лечението на сложни и тежки случаи конвенционалната медицина има своите силни страни, докато природолечението е незаменимо за предпазване и възстановяване на общото здраве. След дълги векове на едностранчиво и неадекватно лекуване, човечеството най-после може да композира една обединена стратегия за системно оздравяване на тялото и ума. А реализирането на тази възможност зависи от нас!


Д-р Димитър Пашкулев за Здравословен център Vita Rama



Send Email