Имунитетът – симфония на оцеляването

Темата за имунитета е изключително актуална, но и необятна. В тази статия ще заложим основните знания, които съвременният човек трябва да има, за да се грижи за здравето си и това на близките си. 

 

Имунната система е:

•    Комплексна мрежа от клетки, тъкани, органи и субстанции, които работят заедно, за ни защитават от чужди агенти – бактерии, вируси, паразити, гъбички, туморни клетки;
• Тя помага за елиминирането на алергените, на органичните вещества от разпада на микробите и белите кръвни клетки и също така капсулира някои частици;
• Всичко това става чрез поредица от свързани стъпки, които заедно формират т.нар. имунен отговор.

Съществуват три вида имунитет – вроден, пасивен и придобит. 

Всеки човек се ражда с вроден имунитет. Този естествен имунитет е първият имунологичен механизъм за борба с инфекциите. Той е бърз, настъпва за минути или часове след агресията на микробите и се подпомага от множество клетки, включително фагоцити, Т-клетки, мастоцити, базофили и еозинофили, както и от т.нар. система на комплемента. 

Пасивният имунитет е бързопреходен, той се изгражда от майчината кърма и предпазва детето от болести през ранните месеци; по-нататък пасивен имунитет може да се получи чрез вливане на хиперимунни серуми. 

Придобитият имунитет се развива през целия живот – когато преболедуваме от някои болести, или се ваксинираме срещу тях, в повечето случаи изграждаме съответния имунитет. Той се развива върху основата на вродения, за да се премахнат по-сигурно инфекциозните агенти. При него се касае за регулирано взаимодействие между Т-клетките, антиген-представящите клетки (АРС-макрофаги и дендритни клетки) и В-клетките, които произвеждат антитела. Основна характеристика тук е развитието на „имунологична памет“ или способността на системата да възприема и „записва“ своя опит с различни патогени, което води до по-бързи и ефективни отговори при следваща среща с подобни патогени. 

Цялостната картина на имунната защита и проблемите й при различни заболявания включва и защитните бариери на кожата, лигавиците и полезните микроорганизми (микробиом). От тях произтичат и защитните реакции при инфектиране (възпаление, треска, алергия), които донякъде помагат, но в тежки случаи могат да породят нежелателни ефекти.

Кое помага и кое вреди на имунната система?

Научните данни са категорични по този въпрос – оптималното състояние на имунната система зависи от всички елементи на начина ни на живот и едва на второ място се влияе от допълнителни методи и средства. Следователно от особена важност е разумният начин на живот, основан на адекватен начин на хранене и разтоварване, движение, почивка, хигиена и психорегулация. 

Съвременният „тест за имунна адекватност“ – коронавирусът, също показа много по-голяма заболеваемост и висок процент на тежките усложнения при хора, които живеят неприродосъобразно, особено ако вече са тежко засегнати от други патологии. Особено внимание трябва да обърнем на някои много важни елементи на здравословния живот, които са подценявани и се спазват много по-рядко, отколкото при масово препоръчваните мерки за хигиена, имунопрофилактика и навременно лекуване. Нека маркираме „белите петна“, които също заслужават нашето внимание:

• Хранене предимно с цялостни растителни храни, минимизиране на тежките животински и силно преработените продукти и компетентна употреба на билки и подправки (джинджифил, ехинацея, коприва, андрографис, сладък пелин, китайски нокът, бъз, сладък корен и някои медицински гъби);
• Предвид на масовите проблеми с качеството на храните, някои добавки също се оказват важни, най-вече аминокиселината лизин, витамините С, В6, A и D3, както и минералите магнезий, цинк, йод и селен;
• Умерена двигателна активност, най-добре сред природата, но съчетана с достатъчна почивка, защото безсънието разрушава имунитета почти толкова успешно, колкото и вредната храна;
• Психорегулация – включва регулирането на умствената и сетивната активности, хармоничното самонастройване чрез релаксации, медитации, утвърждения и др., и мерките за хармонични отношения в семейството и на работното място;
• Адекватни общи мерки в началото на болестта – тогава е прибързано да се дават тежки антимикробни и температуропонижаващи лекарства, но чрез почивка, разтоварващо хранене, билки, бани, масажи и др. е възможно да се подпомогнат естествените защитни сили;
• Интегрирани мерки за долекуване – все повече става ясно, че много от преболедувалите коронавирусна инфекция страдат от явни и скрити поражения на различни органи и системи, така че поне 3 месеца след това е препоръчително да се проведе стабилизираща програма, с фокусиране върху природните методи и средства.

По степен на комплексност имунната система съперничи на сложността на мозъка и затова не трябва да разчитаме на какъвто и да е отделен метод или средство. Ако искаме да подобрим шансовете си за борба с патогените не с отделни проценти, а в много пъти, то трябва да положим интелигентни усилия за съчетано прилагане на най-добрите постижения на академичната и природната медицини.

Д-р Димитър Пашкулев, Център за здравословен живот Vita Rama