Начало » Статии » Холистичен подход » Видове йога – II част

Видове йога – II част

Send Email

Раджа йога
Раджа йога или Ащанга йога – осемстепенният път, е описана от мъдреца Патанджали. Целта на Раджа йога е постигане на освобождение (мокша), чрез развитие на латентния потенциал на човешката личност, кулминиращ в единение с космичния разум (самадхи), или Бога.

Първите две стъпки в Раджа йога са основополагащи. Те са т. нар. „морални и етични принципи“ – Яма и Нияма, които са много важни, защото създават подходящи условия за постигане на крайния резултат. Без тяхното въвеждане, следващите етапи биха имали само повърхностен ефект. Тези две стъпки създават предпоставки за развитието на духовността. Ако не работим за постигане на духовно съществуване, не е възможно да навлезем в дълбините на йога и да постигнем желаната цел. Затова Яма и Нияма са основополагащи за всички видове йога.

Яма са личните норми на поведение. Тези правила са много необходими за изчистване на емоционалните разстройства от нас.

1. Ахимса – ненасилие. Това означава да не прилагаме насилие  не само на физическо ниво, но също така в мислите и думите, които изричаме. Ахимса е отсъствие на всякаква агресия или насилие в човешката личност.

2. Сатя – истинност. Когато следваме истината няма как да изпитаме вътрешните конфликти и менталното напрежение, които лъжите пораждат. Обикновено при акта на лъжа, хората са под непрестанен стрес и психическо напрежение да не бъдат разкрити, което води дори до психически заболявания.

3. Астея – честност и въздържание от кражба. Ако искаме да следваме този принцип трябва да сме изключително честни със себе си и околните. Tрябва да живеем просто и да сме доволни от това, което имаме. Само по този начин можем да видим истинската си същност и да променим негативните си качества.

4. Брахмачаря – въздържание. Не означава потискане на сексуалните желания, а по-скоро овладяване на сексуалната енергия, ограничаване на сексуалните контакти само до такива, които са със своя семеен партньор. Ако обаче искаме да имаме успех в по-висшите етапи на йога, тогава е нужно по-строго въздържание.

5. Апариграха – липса на желание за притежаване. Означава не да не притежаваме нищо,  а да не се привързваме към материалните обекти и да не ставаме зависими от тях.

Нияма са нормите на поведение спрямо другите. Те отново са пет правила, които обаче се занимават със самодисциплината. Както ямите така и ниямите редуцират натрупването на стрес, уравновесяват и успокояват ума, като по този начин го подготвят за концентрация и медитация.

1. Шауча – чистота.  Чистотата се смята за божествено качество, което и хората трябва да се стараят да придобият. Необходимо е да се поддържа физическа чистота - да се къпем редовно и да ядем свежа и чиста храна, както и да се поддържа чистота в мислите и действията. Шауча е основен аспект заложен в шаткармите.

2. Сантоша – задоволство. Означава, че човек трябва да бъде щастлив с това, което притежава, да се радва на настоящия момент без да мисли и да жадува за материални обекти или несмислени неща.

3. Тапас – простота и аскетизъм. Засилване на волята с постоянна практика на самодисциплина. Тапас не включва потискане на ума, тъй като това може само да навреди. Единственият начин да поставим ума под контрол е като засилим волята си.

4. Свадхяя – самообучение. Означава да анализираме и да изучаваме личността си, като бъдем наясно с качествата, които притежаваме, силните и слабите ни страни. По този начин ще научим повече за себе си, ще можем да се самоконтролираме и да променим недостатъците си.

5. Ишвара Пранидхана – себеотдаване. Това качество се развива, когато човек започне да отдава действията и резултатите от тях на Бога. Всяко действие трябва да е отдадено с цел почитане на Върховния. Чрез постоянно практикуване трябва да се достигне до забравяне на егоистичните мотиви и егото, и приемане, че сме просто един инструмент на Бога, а нашето съществуване е само и единствено по Негова воля.

Третата и четвъртата стъпка в Раджа йога са Асана и Пранаяма (вж. Кои са различните видове йога – I част).

Петата стъпка е Пратияхара - отдръпване на сетивата. Практика на отдръпване на вниманието от сетивните органи и насочването му навътре.

След като умът е вече спокоен и е насочен навътре, следващата шеста стъпка е Дхарана- концентриране на вниманието само върху един обект.

Седмата стъпка е Дхияна – медитация, която се постига само когато умът на йогина е вече установен стабилно в предишните етапи.

Осмата, последна, стъпка от Раджа йога е Самадхи, или единение с космичното съзнание, или Бога. Това е състояние на пълно осъзнаване на настоящия момент, без да има вълнения в ума, което някой наричат просветление или пробуждане. Буда например, е бил в самадхи, което е постигнал чрез практикуване на медитативните процесите описани в Раджа йога.

Бхакти йога
Големите мъдреци казват, че Бхакти йога е най–висшата йога, тъй като там всичката енергия е насочена към постигане на трансцедентална любов към Бога. В този вид йога, човек е отдаден на Бога и прави всички дейности, за да го удоволетвори. Tъй като ние сме малки и обословени, а Бог е върховен и всемогъщ, ако му се помолим за помощ и му се отдадем напълно, то със сигурност значението на проблемите, които срещаме ще се минимализира.

Бхакти йога е метод на връзка с Върховния чрез преданост, който е изключително ефективен. Шри Кришна неслучайно многократно набляга в “Бхагавад-гита”, че това е най-възвишеният йога път и начин за постигане на себепознание (БГ 6.47, 18.55). Един от начините да се обърнем и свържем лично с Бога, описан в йога сутрите, е като повтаряме мантри.

Медитацията, чрез повтаряне на мантра, се нарича джапа. Когато джапа е изпълнявана с дух на отдаденост и преданост, тя премахва бариерите по пътя на йога, поддържа духа здрав и съзнанието чисто. Когато посветим всичките си дейности на удовлетворението на Бога, напредъкът ни в йога става изключително бърз и лесен. От многото съществуващи мантри има една, която е изтъкната в Кали-сантарана Упанишад като най-доброто средство за духовно просветление в епохата на Кали – затова е наречена маха (велика) мантра: Харе Кришна Харе Кришна / Кришна Кришна Харе Харе / Харе Рама Харе Рама / Рама Рама Харе Харе. Основоположникът на масовото бхакти движение Шри Чайтаня Махапрабху казва, че за повтарянето на маха-мантрата няма строги правила и не се изисква някаква по-специална квалификация. Повтарянето на тази мантра носи най-голямото благо и блаженство на всички живи същества. Затова и се смята, че тя е най-лесният и достъпен начин за постигане на духовен напредък по пътя на йога.

За да се постигне хармония между тялото, ума и душата е нужна интегрална йога практика. Тялото трябва да е здраво, умът трябва да е под контрол, но докато сърцето не омекне и не се отвори, няма да има нито успех, нито щастие. Затова и Хатха йога ни помага да постигнем добро физическо здраве, Карма йога, Гяна йога и Раджа йога  ни помагат да постигнем контрол над ума, а Бхакти йога ни довежда до духовна хармония с чувство на безусловна любов.

Още полезни статии от нашия екип на тема „Йога“:

Ако имате нужда от професионални съвети и насоки кой вид йога да изберете и как да го прилагате оптимално в ежедневието – попитайте някой от консултантите на Vita Rama!  

 
 



Send Email